Галапагос - Кърт Вонегът

Галапагос by Kurt Vonnegut



Странна книга. Отначало беше скучновата, но след първата 1/3 става все по-интересна и по-"дълбока".

Историята включва сравнения на сегашния свят и сегашните хора с еволюирали в продължение на милион години на един от Галапагоските острови хора, превърнали се в мега тъпи тюленоподобни същества. Основната застъпена идея, доколкото схващам, е, че проблемът на сегашното човечество са твърде големите, сложни, объркани и лъжливи мозъци на хората, които ги карат да искат и да правят какви ли не глупости (вкл. войни, замърсяване и т.н гадости), вместо да се интересуват само от единствените наистина смислени неща - ядене и размножаване - както правят тюленоподобните.

Е, тази идея аз не я споделям изцяло. Възхитително е, обаче, колко последователно е поднесена и колко страхотно е обоснована :) Според мен е напълно годна да обясни може би всички обществени явления на "макро" ниво. Проблемът е, че доста закуцуква, ако трябва да обясни конкретни случаи-изключения - когато хората с големите мозъци всъщност създават красиви, смислени и добри неща и се оказват способни на благородни постъпки - такива, каквито нито един от еволюиралите тюленоподобни хора никога не би могъл да си представи, камо ли да направи. И тук идва второто готино нещо - самият автор, който поднася идеята, сякаш едновременно с това съзнателно кривва лекичко от нея - или поне на мен така ми се струва:

1) Самата книга има за надслов цитата на Ане Франк "Независимо от всичко все още вярвам, че хората са добри по душа", която позиция към края на книгата героят-разказвач казва, че смята за правилна.

2) Постижения на мозъците, като "Деветата симфония на Бетовен", се появяват на няколко пъти в текста и никъде не стават обект на атакуване/опровергаване - примерно да се каже, че да - готини са, ама не са толкова готини, колкото войната е гадна. Това не е случайно, защото едва ли нещо в тази книга е случайно :)

За мен тези двете представляват мълчаливо признание, че теорията за "лошите големи мозъци" не може да победи и/или обясни изключенията, както и не може да опровергае факта, че на големите мозъци се дължат и лоши и хубави неща, докато от малките мозъци на тюленоподобните хора просто не може да се очаква нищо - не че хората са станали по-добри - просто не им стига акъла да направят нещо лошо. Следователно:

1) теорията не е общовалидна (а явно претендира за такава) и затова не съм съгласна с нея;

2) авторът все пак е пристрастен и все пак се радва, че поне Бетовен е написал Деветата симфония. И май не го крие много-много, двуличният му хитрец! :)


P.S. и аз се дразня на изказвания от типа на "автрът е искал да каже...", ама такова ми е впечатлението.

P.P.S. може и въобще да не е така, ама толкова сванах. Повече - след втория прочит или в някой литературен анализ :)

Openfest 2009 през погледа на една нe-IT личност

Понеже така и така преди малко водих разговор по темата, пък и след малко трябва да излизам и няма да сваря да прочета особено много от учебника (оправдания – много ме бива в тях) – ще си напиша впечатленията от малкото, което видях от Openfest 2009.

Беше яко :) Аз посетих две лекции (или, хайде, да сме коректни - една лекция и една дискусия:)) – "Щастливият програмист 2.0" на Николай Бачийски и Стефан Кънев и "Предаване на знания" на Васил Колев. Оказа се правилна стратегия, тъй като и в двете основните идеи бяха представени от гледната точка на IT-та, но сами по себе си бяха общоприложими. Все пак трябва да призная, че основното, което ми хареса, бяха по-скоро атмосферата и ентусиазмът. От самите лекции очаквах повече – може би повече конкретика и повече неща, които не съм чувала и/или интутивно знаела (от сорта на това, че като ти е приятно да си работиш професията се стараеш да научиш повече и да се справиш по-добре и (логично) ставаш по-добър програмист/юрист/друго... или че обменът на знания и опит става най-лесно и приятно в непринудена немногобройна обстановка (добро утро!)). Но все пак разочарованието не е много голямо и се губи на фона на другото :) Пък и явно се дължи до голяма степен на факта, че от векове само слушам чудеса за тоя Openfest и съм отишла с твърде завишени очквания...

Също толкова (даже може би "по-") яко беше, че и двата дни завършиха с подобаващо запиване до късно в "Кривото" в значително по-многоброен състав от този на ИББ :) Аз лично първия ден отидох само за тази част :) (Btw, извън темата – поредните дни пиене на значителни като за мен количества бира ми се отразиха по-скоро закаляващо, отколкото изтощаващо – явно това, че много лесно съм взела да се напивам се дължи по-скоро на липса на практика, отколкото на нещо друго, което не знаех какво е, но много ме дразнеше – ето една ободряваща мисъл :)).

Покрай запиването ми беше интересно и забавно да видя от близо разни нови за мен IT "гурута" (досега бях виждала някои на ИББ) и да ги гледам как се кефят да се доказват (къде съзнателно, къде между другото) един пред друг и пред не-"гурутата" :) Лично аз съм впечатлена, но не от някакви техни конкретни мъдрости (понеже просто няма как да ги разбера :)), а по-скоро от станалия очевиден факт, че това са хора, които много разбират и много се вълнуват от това, което правят, и го правят с огромен ентусиазъм, защото някак си вярват в него... сякаш са оптимисти за нещо голямо и далечно, което и те може би не знаят какво точно е... отнесох се... Абе, накратко - смислени, ценни хора - това е общото между тях, нищо, че в съвсем малко по-конкретен план са толкова различни един от друг. Всъщност точно това беше и цялостното усещане, което се носеше на Openfest-a, и заради което толкова ми хареса.

Ciara ft Missy Elliott - Work (Official Video)

Надъхваща "работна" песен :) Клипът е страхотен, нищо, че е малко NSFW :)

Терзанията на една еднодневка

Картинка от ToniVC.

Днес видях една мушица да пълзи по бюрото ми и побързах да й направя сянка и да я побутна встрани, за да не се опече в светлината на ужасно силната ми лампа. Усетила опасност, мушичката се добра до купчина учебници и тръгна да се катери по лъскавия гръб на най-долния. Две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици... спира, задържа се... краченцата й се хлъзгат надолу около милиметър – пада. Отказа се.

Тръгна покрай дългата блестяща стена на учебника като се чудеше накъде да продължи. В главата й се надпреварваха мисли: „Не успях, не съм достатъчно силна! Защо все не успявам? Защо съм толкова слаба? Дали защото съм най-обикновена мушица? Нима ние можем много, нима всеки от нас постига нещо значимо, нима всеки стига до върха?... А дали е защото съм жена и мисля само как да намеря сигурно място за яйцата си и заради това не смея да приема предизвикателствата и да се боря докато успея? Но нима и яйцата не са важни? Нали без тях нашият вид ще изчезне!... Ох! А дали не е просто защото аз съм такава – слаба, страхлива, едно дребно, незабележимо същество, без никаква цел и смисъл на този свят? А и защо трябва да бъда силна, след като утре вече няма да ме има, а след три дни и внуците ми няма да си спомнят за мен? Нима каквото и да направя би имало някакъв смисъл?...”

Такива мисли се въртяха в главата на малката еднодневка. Докато я загубих от поглед тя не спря да пълзи, не намери покой. Продължи да се лута по безкрайното бюро, да се върти в кръг, да прави безсмислени завои... Е, не е било за дълго, нали е еднодневка.

P.S. Споко, не съм в депресия, само в сесия :)

Абе не е като да няма липса на логика в правото... или е?

Картинка от seychelles88.

Правото ми харесва, защото на места е очарователно логично. Правото не ми харесва, защото на места е очарователно логично.

Не, няма да говоря за изключенията, които на пръв поглед го правят да изглежда непоследователно. Те са само инструменти - различието при тях е на конкретно ниво, а на по-общо, по-абстрактно ниво, именно наличието на изключение осигурява хармония.

Проблемът е в нещо, на което всеки поне средно качество юрист (за да може да го забележи) неведнъж е попадал - дразнещото усещане, че някое обяснение, някоя теория, е "изкуствена конструкция" - нещо, което уж трябва да обясни дадено явление, ама за всеки е ясно, че не е съвсем вярно, ама няма по-добро. На такива местенца логическите нишки между основни части на правото просто се разпадат, няма ги. Другото, което също много дразни, е че от някъде се появяват едни хора, едни "авторитетни" юристи, които ги съшиват с дебели бели грозни конци и твърдят, че такава си била, видите ли, "правната логика". Няма правна логика. Има логика.

Защо обаче им се налага да ползват бели конци?

Защото когато навремето правото се е зараждало, то не е било "една цялостна безпротиворечива система", в която - хоп! - да се излее като във форма за кекс безформеното тесто на обществените отношения, да се раздруса и да се намести лепкаво в уютните й гънки. Не, то е започнало като "те т'ва тука е мойто и не ми го пипай, че ше те..." и така е продължило много дълго време. Толкова дълго, че накрая имало купища такива отделни правилца, всяко едно само за себе си, които погледнати отстрани били почти толкова хаотични, колкото и самите обществени отношения. И тогава на някого му хрумнало да вземе да ги подреди.

Векове наред хората групирали правилцата, които се отнасят за сходни случаи, намирали сходни решения и чрез индукция извеждали общи принципи. Онова, което не пасвало в принципите, или го променяли така че да пасва, или, ако било по-лесно и удобно да си остане както е, го нарекли "изключение" и измисляли друг принцип, в който да пасне. Измислили общи абстрактни понятия и конструкции, като например "право на собственост", вместо "никой да не ми взима житото от хамбара"+"никой да не ми влиза в колибата"+"никой да не ми бере черешите"+"никой да не ми трови котката"+"други подобни". Дотук нищо лошо.

В резултат на тези частични систематизирания постепенно се зародила идея - да вземем да обединим малките полу-системки в една обща Голяма и Съвършена Правна Система, която да обхваща всичко, дето правото се интересува от него. По това време, обаче, обществата вече били доста големи и сложни за поддържане в нещо като равновесие, а правилата ставали все повече и по-сложни, така че на малцината умници едва им стигали умът и животът да измислят някоя друга теорийка и абстракция, камо ли да измислят една цялостна безпротиворечива система, с която да заменят съществуващото "право". Рискът при една такава смела операция да се разпадне и без това халтавият кофраж на държавите бил твърде голям, пък и никой не можел да бъде сигурен, че измислената "безпротиворечива" система няма да се окаже всъщност доста противоречива и въобще пълна с грешки. Много по-разумно изглеждало (а най-вероятно и било) лека-полека да се запълват цепнатините, да се пристяга оттук-оттам, и да се разчита на "традицията" - онова, което не че е много ефективно, ама нали сме я добутали до тука с него - по добре е от нищо. Затова те мъдро се задоволили да обявят постигането на въпросната безпротиворечива система за върховна и далечна цел в развитието на правото.

Оттам насетне много интелектуални напъни били посветени на постигането й, но уви, те били предварително обречени на неуспех, тъй като в самите корени на логическото дърво останали купища "традиционни" казуистични идеи в стил "туй си е мойту", а по-чистите и абстрактни принципи, вместо да застанат най-отдолу като здрава основа, били напаснати кой както свари и както може към старото наследство от времето на римляните, че и от преди тях. А когато смесиш конкретното с абстракното и ги обявиш за равностойни, колкото и нависоко да отиваш в теориите и абстракциите, винаги остават едни малки дразнещи логически пропасти... Ето тогава, според мен, теоретиците извадили дебелите игли и почнали да шият, шият, шият и накрая казали "Готово!" И ето ви за всяко явление по пет логични взаимоизключващи се теории. А пък дали в последното изречение има логическо противоречие преценете сами.

Да, с белите конци е по-лесно. Може би и по-целесъобразно. Ама не е ли гадно как се надуват и не си признават, а?

Sam Tsui - Michael Jackson tribute

Според мен един от най-добрите "tributes" към Майкъл Джексън - и като изпълнение и като микс на песните:

Белослава feat. Бобо - Нямаме време

Хайде малко сесиен чил аут:

Аз съм гадно копиле! :)

Има група във фейсбук за такива откачени фенове като мен, където ти дават psd файл да си направиш колаж :) Е, позицията на главата е леко изкълчена и е нужно малко наместване на цветове и т.н., за да пасне твойто лице с фона, ама нали уча - какво друго да правя, освен да цъкам из фотошопа :)

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет от Robert M. Pirsig


Тъкмо я приключих и трябва да кажа, че е едновременно доста различна от онова, което очаквах след първите 30-ина страници, и по някакъв странен начин е тъкмо него... Абе, книгата е доста странна, вече още повече се колебая дали бих могла да я препоръчам на всички и съм сигурна, че огромната част от тях няма да я разберат, а може и да не издържат до края. :)
Аз също не я разбрах напълно, но от време на време разбирах по нещо, колкото да се убедя, че съм на прав път - като пътека от камъни през река :) Онова, в което съм сигурна е, че ще я прочета още поне няколко пъти през съответни периоди от време, защото сега чуствам, че само съм докоснала повърхността. Ще ми трябва време да асимилирам прочетеното, преди да мога да задълбая по-надолу. И следващия път трябва да я прочета много по-бавно - сега нетърпението ме дърпаше напред, не се спирах достатъчно често да препрочитам и да мисля върху отделни абзаци, което е задължително, за да вникне човек в тези сложни абстрактни идеи.
В крайна сметка мога да кажа, че книгата ми хареса много, научих много неща (или не точно "научих", защото те бяха такива, че винаги някак съм ги знаела, но не са били във фокуса на вниманието ми), запали ме да се преборя да науча още много...

А да, и да не забравя да предупредя, за да няма разочаровани :) Самият автор започва книгата с бележка, че написаното не бива да се свързва с неимоверното множество понятия, отнасящи се към теорията и практиката на дзенбудизма, а от друга страна пък, няма и кой знае каква връзка с мотоциклетите :)

View all my reviews >>

Свобода, а не страх! (12 септември 2009)

Картинка от Machine Envy.

Ами с една дума, включвам се и аз в разпространяването на поканата за участие в международния протест под надслов "Свобода, а не страх"/"Freedom not fear" срещу:

1. разширяващите се възможности за събиране, съхраняване и достъп на разни държавни органи до каква ли не информация за активността на хората в интернет;
2. личните документи с биометрични данни и следенето на хората "офлайн" с камери и т.н.

За първото все пак успяхме да се преборим да е необхoдимо предварително разрешение от съд, за да може на хората от МВР да се дадат някакви данни, пазени от доставчиците. Обаче, доколкото разбрах, пак имало предложение да се даде "пасивен достъп" на органите до тези данни - демек, дори да трябва преди това да искат разрешение, на практика ще им е доста лесно да си осъществят достъпа и без разрешение, пък после да замажат положението (или да не го замажат - какво им пука на тях от още един скандал?!). Честно казано, не съм чела подробно точно какво искат да се промени в сегашната уредба, но каквото и да е то, ако води до увеличаване на вероятността някой да ме следи (законно или незаконно) с кого си пиша или говоря и въобще какво правя в нета изобщо, значи съм против!

Лично аз ще протестирам обаче най-вече срещу второто - личните документи с биометрични данни и възможността за разпознаване от камери по улицата. Това вече ми се трува твърде грубо вмешателство в правата и свободите на гражданите. Използваните оправдания за борба с тероризма звучат като клише от историята на всяка гадна полицейска държава - дайте заради потенциалната възможност 20-30 души да са се внедрили сред нас (и понеже въобще "нямаме" други начини да решим кой е подозрителен и да го проверим), да следим 400 милиона обикновени граждани къде, кога и с кого ходят и общуват. Нима това е адекватното средство срещу тероризма? Нима някой наистина се заблуждава, че това ще реши проблема? Докато причините за нещо продължават да съществуват, и то ще продължава да съществува - те го причиняват. Постепенното въвеждане на повсеместно следене изобщо не може да помогне да се отстранят причините за тероризма и това, естествено, е ясно на всички, от които зависи нещо. Само че на тях не им е изгодно да отстраняват причините - на тях им е изгодно да се възползват от ситуацията, за да оправдават с нея увеличаването на властта си върху онези, от които не зависи почти нищо (това "почти" е израз само на моя наивен младежки оптимизъм :) ). Направо ме е яд, че наистина вярвах, че идеите и идеалите, защитавани по време на Френската революция, някакси още съществуват и лежат в основата на идеите и идеалите на ЕС... Просто смешно!... И така, след 10 години може с подобно малоумно оправдание да има камери във всеки вход, а след 20 - във всеки дом. Е, тогава вече ще сме пред клише не от някоя гадна полицейска държава, а от една точно определена книга. Да, знам, че това е леко параноична и доста изтъркана асоциация, ама тя не е изтъркана случайно...

Това горе са причините, поради които аз мисля да отида на протеста. Всеки си знае какви са неговите да го направи или да не го направи. Ако вие сте от първите, ще се видим тази събота (12.09.2009 г.), 10:30 ч. в градинката между Парламента и Софийския.

Повече информация за протеста на официалния сайт в България и международния сайт на инициативата.

Jason Mraz & Nikki - Billie Jean LIVE @ 3FM

Ами без коментар... :)

Ново хоби - Психология

Psychology by John G. Seamon


Засега още я чета, обаче я препоръчвам на всеки, който се интересува дори съвсем малко от психология. Книгата е учебник за студенти специалност "Психология", така че не е някаква женска измишльотина от типа на "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" и други подобни бози, а си е истинско научно изследване, което комбинира много научни подходи и разглежда нещата от много страни, като всичко е подкрепено с резултати от изследвания на най-различни учени.

Разглежда супер много теми - от това как мозъкът преработва информация (чак до ниво какво става когато един неврон иска на предаде импулс на друг неврон), на какво например се дължат разните там оптически илюзии, до това как се оформя личността от раждането нататък, как различно отношение, различни гени и различна среда формират начина ни на мислене, интелигентността и подходите ни за справяне с разни ситуации, как ежедневния стрес и по-особените стресови ситуации влияят на здравето и как може да се намали отрицателния им ефект и още много работи.

Всичко е написано супер интересно, има много примери, схеми, картинки и т.н. :) Аз я чета на български, издание на Нов Български Университет, струва около 50 лв и я има в интернет книжарниците :)

View all my reviews >>

John Lawton in Varna

В деня преди празника на Варна имаше free концерт на входа на Морската с обичайното за такива концерти участие на БТР и John Lawton (e, за него не знаех, че е обичайно, ама така ми казаха). На мен ми хареса - имаше доста хора и атмосфера, пък и изпълнителите бяха супер :) Реших да пробвам да направя малко снимки, защото винаги съм се чудила как стават хубави снимки от концерти, където всички на сцената мърдат, светлините и те мърдат и като цяло е тъмничко за снимки, а светкавицата не стига надалеч... Това по-долу са най-добрите ми опити и то след малко boost-ване във Фотошоп (главно експозиция и шум). Картинките са линкове към малко по-големи свои варианти, които за съжаление са леко замазани заради чистенето на шума - трябваше да снимам с ISO 400, което с мойто апаратче не може да не доведе до шум.

Това долу е варненския кмет :) Честно казано не можах да разбера добре ли свири, защото имаше и други китари... но явно е свирил поне достатъчно добре, че да успява да се слива :)






А пък тук пеят двамата с Наско от БТР:

Вечер в Кубо

Безспорно най-якото заведение във Варна, да не кажа на черноморието :) Музиката е винаги страхотна, барман(к)ите за супер, цените средни, посетителите - разнообразни и интересни :) И е на плажа :)

18% Сиво

18% Сиво от Захари Карабашлиев



Прочетох я от 00:02 до 12:30 ч. с 4 часа почивка за сън :) Книгата грабва с неочакваните случки и разсъжденията на един обикновен човек, който след като неочаквано загубва любовта си се пита какво се е променило и постепенно осъзнава, че преди да я загуби се е отдалечил и от себе си, така че пътуването му през Щатите е завръщане и преоткриване на самия него. Якото е, че въпреки това книгата не е скучна и философска - постоянно стават разни неща, а и самият повод за пътуването - да се пласира "случайно намерен" чувал с марихуана в Ню Йорк е доста забавно-налудничав :) Малко ми напомня на "По пътя" на Керуак, макар че контекстът и идеите са доста различни...

Лично за мен беше интересен и фактът, че в книгата има фотографска нотка - идеята на снимките се усещаше въпреки, че тях ги няма книгата :)

View all my reviews >>