.::zaveqna::.

Офисно творчество

2011-11-30T17:00:00.002+02:00

[4:53:34 PM] Zaveqna: сега пък ми се твори :)))
[4:53:34 PM] Zaveqna: нещо, което не съдържа текст
[4:53:49 PM] Zaveqna: или най-много 4-5 думи текст :)
[4:54:04 PM] Kalina: едно хайку изпраскай
[4:54:09 PM] Zaveqna: нееее
[4:54:22 PM] Zaveqna: май ми се ще да направя някакъв предмет
[4:54:33 PM] Zaveqna: не че мога или знам как
[4:54:41 PM] Zaveqna: ама например ми се произвеждат моливи
[4:54:56 PM] Zaveqna: нещo малко, просто, полезно и практично
[4:55:08 PM] Zaveqna: изпълнено с качество и смисъл
[4:55:22 PM] Zaveqna: някак уютно
[4:55:31 PM] Zaveqna: напомнящо на детството :)
[4:56:02 PM] Zaveqna: май не успявам да избягам съвсем от думите :)
[4:56:26 PM] Kalina: :)
[4:56:27 PM] Zaveqna: наострих 1 молив :)
[4:56:33 PM] Zaveqna: чуствам се малко по-добре :)
[4:58:17 PM] Kalina: :D

Содената питка

2011-11-20T20:33:00.011+02:00

След няколко опита, съопроводени с трезво и рязко понижаване на поставяните цели и очакванията за осъществяването им, постепенната градация от "възсурово-и-лепкаво-отвътре-но-прегоряло-отвън" към "все по-ядивно" най-после достигна своя връх в лицето на този съвсем нормален и даже вкусен хляб:

С масло и сиренце беше супер! Рецептата ми я каза моята приятелка Калина, която готви супер :) Ако някой се интересува е следната:

1 кофичка кисело мляко + 1 равна чаена лъжичка сода - разбъркани;
1 яйце;
малко зехтин;
брашно - бяло и грахам - колкото поеме докато стане на тесто, което може да се меси.

На мен ми отне около 3 чаени чаши брашно. Не го месих много, мисля, че можеше и още брашно да поеме, но се страхувах да не стане с много плътна консистенция. Пече се на 180 градуса към 45 - 50 мин - но най-добре да се проверява с клечка като почне да изглежда добре.

Общо взето изводът от този хляб е, че печенето не е чак толкова безнадеждна работа, а пък печенето на хляб (поне соден) е направо изненадващо лесно :)

Коктейли

2011-07-05T21:00:00.033+03:00

Тези дни по някаква случайност се случи на два пъти да си правя коктейли - единия път защото ми беше останал толкова малко бейлис, че щеше да е гавра да си го сипя самотен, а втория - понеже имах диня, която иначе щеше да се развали.

Та, първият коктейл се казва (неслучайно) "Блато" и представлява моята интерпретация на коктейл Dirty Girl Scout (също страхотно име), който пих веднъж и много ми хареса. Блатото се прави от Бейлис, водка и мента 1:1:1 и за разлика от оригинала е с нормална зелена, а не с бяла мента, на което се дължи очарователният му, вдъхновяващ името, цвят.

Коктейлът е тестван за пръв преди време на една почивка, където се установи, че е най-добър със сини и зелени коктейлни черешки и че добре "заблатява". Два такива за мен и няколко джина за гаджето и след няколко часа се оказа, че сме се били разбрали с бармана да ходим с него и негови приятели на дискотека в съседен град същата вечер.

За да избегна подобни инциденти този уикенд му долях прилично количество мляко (след снимките обаче) и пак се получи добре.

Втория коктейл също съм пила първоначално на заведение - в далечните времена, когато клуб "Планет" имаше само във Варна (и не, не беше чалготека - такива още почти нямаше) и когато водката Абсолют беше голяяяяма гъзария. Та, сядаме си ние с приятелките там и се оказва, че тази седмица имат промоционални коктейли не просто с Абсолют, а с Абсолют "Ванилия", каквато тепърва почваше да се продава. Коктейлът се състоеше от въпросната водка + намачкана диня, все още с малки парченца, не на пюре. Страхотно свеж и вкусен, от тогава все се каня да намеря къде има, но, естествено, ако се случи да изляза на бар винаги забравям. След като покрай Блатото бях видяла, че имаме от въпросната водка, а динята в хладилника бе заплашена от повторно и потретно неизяждане, вкисване, осмърдяване на цялата къща и най-после, но не по рано от уикенда - изхвърляне, ми хрумна най-после да си направя такъв коктейл:

Е, стана малко повечко отколкото беше дозата в заведението ;) - това в чашата е 1/6 от средно-голяма-към-дребна диня. Изрязах частта със семките, а другото рязах хаотично в една купичка докато стана достатъчно ситно, че да мога да го мачкам с вилица, а после мачках с вилица докато взе да ми писва. Долях водка на око ( ;) ) и малко бял ром, останал от рождения ми ден. Та-да! Добре се получи, изядох/изпих го докато направя поста, даже и още нямаше да е зле да има, но май ме мързи за втора доза :)

Хомофоби

2011-05-21T23:22:00.003+03:00

Разбрах, че има нещо такова сутринта на 17ти, когато на път за работа минах покрай съдебната палата и видях няколко пана по темата. На връщане от работа пък видях и „шествието” по случая. Слагам го в кавички, защото трудно мога да нарека шествие група от 20тина души на колела и още толкова пеша след тях.

За секунда се изненадах, че една демонстрация против омразата и свързаното с нея погазване на редица основни човешки права на хиляди хора, т.е. демонстрацията с най-смислена идея от всички, които се проведоха в последните няколко месеца, е вероятно и най-слабо посетената от тях.

Всъщност обаче, това изобщо не е учудващо, защото огромното мнозинство от хората в България, включително огромна част от интелигентните и образовани хора в България, въпреки, че често твърдят обратното, са хомофоби – мразят гейовете, травеститите, лесбийките и тям подобни. Ако пък не ги мразят, гледат на тях със смесица от страх, погнуса и съжаление и смятат, че те са някакви болни ненормалници (за справка – 17 май е избран за ден срещу хомофобията именно, защото на тази дата през 1990 г. хомосексуалността е премахната от Международната класификация на болестите). Същите тези хора, явно или не, мразят и циганите, евреите, черните, жълтите и изобщо – всички, които са различни от тях и не могат или имат наглостта да не искат да го крият.

Разочароващо е, че пак това са и хората, които твърдят за себе си, че са много „толерантни” – „как бе, не бе, аз нямам нищо против тях”, ама „само да не са наоколо, да си живеят там да не ми се пречкат” – за циганите, съответно „само да не ги разбирам какви са” – за обратните. Разочароващо е, че това са хора, които „иначе” са свестни, умни и „нормални”. Ама за нормалните хора в едно нормално съвременно общество не трябва ли човешките права да са по-важни от купищата насадени от неуките и религиозни стари поколения предразсъдъци? Явно не – защо да ти пука, като твоите права никой не ги е погазил, никой не те е гледал с омраза, не ти е отказвал работа и не те е набил, задето си хетеро?

Домашна лаборатория 4 - химично-биологични експерименти

2010-09-03T07:12:00.005+03:00

На последно (за сега) място ще разкажа за случайните „експерименти” в кухнята. При повечето от тях, както се досещате, единственото вълнуващо в развръзката е цветът на поникналата плесен – от бухнало снежно бяло, през екзотично оранжево и класическото синьо-зелено, до подозрително мазно черно. Трепет предизвиква и въпросът дали този път най-после не сме отгледали нещо отровно, от което ще умрем до 12 часа след като сме вдишали спорите. Миризмата, учудващо, рядко се оказва проблем, тъй като ако започне да се усеща, експериментът бива прекратен най-много до 2-3 дни, а в част от случаите всичко протича в изолирана среда – здраво завързана и забравена найлонова торбичка, в която и гледката и миризмата със сигурност са умопомрачаващи, но за щастие единственото, което узнавам за съдържанието й е, че е кафяво и меко. Дори да е било моркови.
Наскоро обаче един от тези необещаващи щастлива развръзка кухненски експерименти ми поднесе приятна изненада. Случаят бе класически – чаша, оставена за миене преди 2 дни, като се оказа, че в нея е останало и 2-3 пръста мляко. Когато реших да я измия видях, че, естествено, е вкиснало, но не под формата на гадна пресечена течност, а под формата на най-нормално кисело мляко! Да, имаше един голям мехур и леко жълтеникава коричка, но миришеше като обикновено вкусно кисело мляко (по-кисело от това на магазина, което така или иначе не е много кисело) и под въпросната коричка и изглеждаше именно като такова. Осмелих се да близна миниатюрно количество, което – каква изненада – също имаше вкус на кисело мляко. Е, не посмях да изям всичкото, а чинно си го изхвърлих, но пък реших, че щом става от само себе си, то при контролирани условия и със закваска – непременно трябва да успея да си подквася млекце!

Получи се :) Не много гъсто, но все пак прилично, и си го изядох :) Пробвах и още един път, като добавих в прясното мляко и малко захар - да има повече храна за бактерийките, да се множат повече и респективно да стане по-гъсто киселото млекце. Привидно гениалният план не знам защо не сработи и млякото се получи със същата гъстота, но сладко :) За съжаление и двата пъти ме домързя да го снимам, така че ще трябва да ми повярвате и без доказателства :)

Ъпдейт:
Оказа се, че все пак ще мога да представя снимков материал - по някаква невероятна случайност ( ;) ) съм забравила половината недоядено бурканче от втория опит в хладилника. Днес, 3 дни след като го открих и извадих за целите на снимането, най-после го снимах. Не е в най-добрия си вид :)

Домашна лаборатория 3 - Законът на джунглата

2010-08-30T22:50:00.003+03:00

Бих искала да отбележа, че не винаги странните посадъчни и други домакински експерименти, които правя, се дължат на разсеяност или мързел. Напротив, веднъж откривайки до какви интересни резултати може да достигне човек като просто не прави нищо, започнах съзнателно да прилагам стратегията „хайде да го оставим така, пък да видим какво ще стане” към обещаващи ситуации. Един от тези случаи беше когато видях малки сладки плевелчета да поникват от сменената наскоро пръст на една петуния. Имаха назъбени листенца с диаметър 2-3 мм и сърце не ми даде да ги отскубна. Е, нека живеят, казах си, пък да видим колко ще пораснат.

Е, пораснаха доста, оказаха се повече от един вид, а за капак поникнаха и гъби – ама не плесен, а „истински”. Ето щастлива картина на мирното съжителство:

Мирното съжителство, обаче, не се оказа поучителна развръзка за междувидовата търпимост и приятелството. Развръзката беше поучителна, но бе свързана по-скоро със закона на джунглата, естествения подбор и други грубиянски правила. По-точно, плевелът със сладките назъбени листенца продължи да расте, расте и расте, докато стана по-голям от хилавата петуния, която не положи никакви усилия да защити ареала си. Когато заминахме за две седмици, през които растенията вкъщи бяха поляти само два пъти от моя приятелка, петунията умря. Сега продължавам да си гледам плевела, защото в крайна сметка той си го заслужи съвсем честно.

Домашна лаборатория 2 - Разсадникът

2010-08-25T22:53:00.003+03:00

Далеч по-фрапантна за всички, на които го разказах, бе случката със забравения лилиум – едно от онези цветя, които чакат следващия повод някой да ми подари цвете, за да бъдат изхвърлени. Този път явно температурните условия и влажността на въздуха са били доста подходящи за развитието на живота, защото когато най-после извадих съсухреното цвете, по частта от стеблото, която бе останала вътре във вазата но над водата, се бяха образували малки бели израстъци – очевидно мини луковички, които дори бяха пуснали тънки мъхнати коренчета във въздуха. Изглеждаха ето така:

Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.

Домашна лаборатория

2010-08-21T14:14:00.004+03:00

Отлагането на проблемите, казват, не ги решавало. Мързелът и небрежността водели до лоши резултати. Е, може и да има нещо вярно в това, но моят опит показва, че понякога отлагането на решението води до последици, далеч по-интересни и приятни от това просто да нямаш съответния проблем.

До този извод стигнах благодарение на факта, че не съм от най-прилежните домакини. Невероятно е колко дълго мога да отлагам свършването на нещо, което не ми е приятно да свърша и същевременно не ми създава голям дискомфорт – като нааканият от птица кухненски прозорец, който изчистих няколко месеца по-късно, когато котката беше оставила следи от лапи по огледалото, и, принудена да хвана парцал и препарат за стъкло, от огледалото преминах към омазаната с мазни пръсти врата на балкона и накрая – и към заветния осран прозорец. Това беше първото ми чистене на прозорци откакто се нанесох в апартамента преди повече от две години.

Тази чаровна небрежност неизбежно хвърля в тих потрес майка ми, леля ми, а понякога и приятелките ми – например когато през юни установят, че сухата чуплива топка, стърчаща от буркан в хола, е букетът, който са ми подарили за рождения ден. Който е през януари.

И все пак, да не се месиш твърде много в тихия живот на къщата и да не държиш всичко под контрол може да има своите учудващо приятни последици. В този и следващите няколко поста мисля да разкажа няколко подобни случая, та току-виж съм „обърнала” някого във вярата, че е скучно да правиш винаги всичко навреме и винаги да ти е подредено и изрядно.

1.
Първият и сравнително невинен случай, бе историята с възкресилите се луковици. През пролетта майка ми ми изпрати красиво глинено гювече, пълно с цъфнали кокичета и минзухари. След като му направих няколко фотосесии го зарязах на балкона. След месец цветята прецъфтяха и изсъхнаха, гювечето продължаваше да се пече на слънцето всеки ден, а аз хвърлях по някое око и все „се канех” да изхвърля изсъхналите листа и пръстта и да си засадя нещо друго. Дойде и мина есента и реших, че явно няма да е тази година, защото нали не бива да се пресаждат цветя през зимата. Увих гювечето в някаква торбичка и го пъхнах в малкото килерче на балкона си чака реда.

Редът му дойде напролет, когато си купих някакво цвете и, сещайки се за гювечето, реших най-после да го изчистя и да го ползвам. Каква беше искрената ми необразована изненада, когато установих, че близо едногодишното ми отлагане е спасило луковичките и всички те бяха поникнали както си бяха стояли завити в торбата и захвърлени в килера! Малко бледи, поради липсата на слънце, но учудващо свежи – особено предвид, че не бяха видели и капка вода. Извадих ги и взех да ги поливам (почти) редовно, в следствие на което пораснаха и пуснаха листа – малко зелено чудо на небрежността.

До този момент нещо подобно се беше случвало само с един лук, забравен в една кутия на стелажа за зеленчуци толкова дълго, че му бяха поникнали красиви дълги корени и навити поради стените на кутията листа. Сготвих го с огромно нежелание – толкова ми беше жал! – но не можах да прескоча психологическата граница да отглеждам лук в саксия.

Сива Ива!

2010-06-08T19:55:00.005+03:00

Та-дааа! Ето я най-после и тук! Тя има много имена - Котя, Писуня, Котуня, Дивеч, техни умалителни производни в среден род и много други! Тя е мъничката слядичка сива Ива с мйеките ляпчики!

Little gray kitty is not amused :)

Страшен ловец :)

Чистофайна госпожица :)

мдааa, нормалното й състояние :D

Новите положения на Досъдебното производство по НПК - Маргарита Чинова

2010-04-06T13:41:00.002+03:00

Не я чета цялата и подред, обаче това което прочетох е страхотно написано и обяснено. Не е досадно, въпреки че някои неща са повторени по различен начин, за да станат по-ясни. Няма никакви локуми, не е в суховат и/или надут/префърцунен стил (като Таков, например :) ), но не е и повърхностна. Просто съм изненадана, че някой е написал толкова балансиран учебник. Много логично са изтъкнати и обяснени и сериозни проблеми на практиката, които просто няма как да ти хрумнат ако си студент. Голяма част от тях биха могли да се решат с малки законодателни промени, но за жалост нищо не е направено вече 3 години, откакто е издадена книгата.
Единственият недостатък е, че са покрити само новите положения, а не е цялостен анализ на уредбата. Ще е просто прекрасно, ако Маргарита Чинова издаде една дебела тухла в стил Живко Сталев, за да не се чудят следващите поколения от къде да четат. С един прочит се разбира и запомня всичко, защото е обяснено просто, ясно и нагледно и най-вече - логично. Страхотна книга за всеки, на когото се налага да учи наказателен процес.

The Same Sea - Amos Oz

2010-02-28T18:42:00.002+02:00

Като изключим опитите ми да чета The Time Traveller's Wife (от която вече май се отказах - все едно четеш сценарии за някакъв нов, уж-по-задушевен-и-уж-много-"инстински" вариант на "Сексът и градът". Иначе, филма вероятно ще го гледам, защото хубавото книгата със сигурност ще успеят да го поместят в 2 часа, макар да не си струва 2 седмици четене), отдавна не бях чела книга на английски. Беше изненадващо приятно и вдъхновяващо, предполагам защото самата книга е такава. Не бях чела нещо подобно досега - толкова красота на израза, толкова дълбоки и изненадващи чуства, казани с толкова малко думи, но толкова силни, че потреперваш и препрочиташ едно и също изречение отново и отново, само за да се насладиш на красотата му. Единственото, за което ме е малко яд е, че не успях да взема всико, което тази книга можеше да ми даде - пълна е със символи, със смислови препратки към библията и други неизвестни за мен неща, които просто нямаше как да разбера и оценя напълно. Дори да не разбереш всичко обаче, се усеща как книгата се взира в най-дълбоките тъмни дълбини на човека, в най-големите му тайни страхове, страсти и въпроси и дълбае безпощадно надолу и надолу без да дава каквито и да било отговори. Или поне ако е дала, явно съм я чела много невнимателно :) В това отношение някак напомня на поезията на Яворов (не лигавата, а по-философската), която ми се дощя да си припомня.

Зимата

2009-12-20T17:53:00.009+02:00

Зимата е толкова красива! Уж е бяла, а в това бяло можеш да откриеш почти всички други цветове – не ярки, лекомислени и крещящи като през лятото, а благи и спокойни.

Небето е покрито с облаци, бели и гладки като захарен памук. Като ги сравниш с преспите сняг по покривите обаче, осъзнаваш, че изобщо не са бели, а някак едновременно розови, сини, сиво-лилави, дори бежови – неописуем цвят! След малко слънцето попада на място, където слоят водна пара е по-тънък, и част от спокойната му оранжева светлина успява да проникне и да оформи скулптури с меки очертания в досега равната повърхност на облаците. На места те съвсем изтъняват и за кратко откриват най-нежното, най-лазурното светло синьо – така чисто, че се чудиш откъде се взе и не ти ли се привижда – сякаш не е от този свят.

Снегът е много по-бял – направо свети! При най-малкия намек за слънчева светлина и той грейва в нежни неназовими цветове. И колкото повече гледаш, толкова повече цветове виждаш – топло жълто-оранжево, нежно розово, синьо-лилаво в сенките. Дали е истина, или заради упоритото взиране мозъкът сам запълва със съдържание бялата пустош?

Когато слънцето е зад по-дебел пласт облаци, цветовете, тъмните сенки и светлите отблясъци се сливат и снегът добива гладък млечен вид – като купища сметана върху шоколадовите клони на дърветата, какаовите туфи неизпадали листа и червеникаво-карамелените покриви на къщите с бежови, напукани като курабийки, фасади.

Започва да се стъмнява. Снегът и небето са вече почти еднакви – по-тъмни, със студени сиво-сини отсенки. Отсреща светват лампите – топли златисти правоъгълници грейват, сгушени в преспите. Вътре, в уютните си островчета от светлина и топлина, хората шетат напред-назад, слагат коледни украси, сядат заедно около масата с огрени, усмихнати лица.

Исторически мач на John Higgins и Ronnie O'Sullivan

2009-12-13T13:44:00.016+02:00

Вчерашният ден мина под знака на постепенна градация - от гадно ставане в 6 часа и отиване на 4-часов изпит, през бира и приятен разговор на обяд, след това няколко чудесни серийки Стар Трек и накрая - втората половина от полуфиналния мач на UK Snooker Championship между Джон Хигинс и Рони О'Съливан.

Накратко - невероятно и постоянно покачващо се напрежение - при 8 на 2 фрейма в полза на Хигинс, всеки следващ можеше да е последен за мача, и съответно беше изпълнен с борба със зъби и нокти за всяка точка от страна на О'Съливан.

Изключително високо качество на играта от страна и на двамата (около 93% успешни удари през цялото време) - виртуозни, невъзможно красиви изпълнения, а след тях на няколко пъти - супер гадни грешки в най-неподходящия момент - от тези дето просто пречупват нещо в теб като ги направиш.

Сериозно участие и на късмета на моменти - имаше страхотно късметлийскии и страхотно каръшки удари и за двамата.

Рони О'Съливан (снимките в този пост не са от вчерашния мач и за жалост не съм ги правила аз :) )

Всичко това беше гарнирано със спор за съдийско отсъждане и нажежени страсти, каквито не бях виждала досега на snooker първенство, в 13тия фрейм. Рони започна контролиран, постепенно развиван брейк, но тъпа, дребна грешка го постави в абсолютно непредвидим снукър с размер 1 мм., от който не успя на излезе 6 пъти! Хигинс само стоеше и броеше точки от фалове :) Накрая, при поредния опит, Рони докосна с ръка черната топка и си призна (а иначе почти със сигурност щеше да остане незабелязано - подобни фалове са много, много фини). Ян Верхаас отсъди само фал, докато според Хигинс следваше да се отсъди фал и пропуск - в който случай щеше да може да върне Рони за пореден опит да се измъкне от ситуацията, съответно за още фалове (и пропуски) докато О'Съливан съвсем не клекне духом (освен дето и ще пълни актива на Хигинс с точки през това време).

Предвид от какво ключово значение е психическото състояние при подобни мачове и колко е подвластен на емоциите именно Рони О'Съливан, напълно разбираемо е, че за Хигинс възможността да връща противника си в трудната ситуция максимален брой пъти беше много ценна - особено в момент, когато Рони беше започнал да се съживява от летаргията си и се беше превърнал в опасния противник, който е.

Същевременно, предвид хъшлашката натура на О'Съливан, моментално се родиха подозрения, че нарочно е фаулирал черната, за да се измъкне от непреодолимата ситуация, в която сам се насади. Е, да си кажа и моето мнение - смятам, че "не", макар че за Рони човек никога не знае. Но бих се учудила доста. Според мен той не е чак такъв гаден безпринципен тип, какъвто се опитват да го изкарат - ако беше, изобщо нямаше да е играч от тази класа. А и освен това - защо да чака 6 грешки, докато направи този фал, и защо да фаулира точно черната, за която наказанието е най-голямо? Каквото и да се е случило, правилникът казва, че в подобни случаи отсъждането е въпрос на преценка на съдията. Той прецени така, а не мисля, че някой би имал наглостта да каже (и дори да си помисли), че Ян Верхаас би направил пристрастно отсъждане (което разбира се, не означава, че не би могло просто да е сбъркал, но никога няма да разберем).

Джон Хигинс

Хигинс известно време просто не беше на себе си след съдийското отсъждане, макар че в крайна сметка цялата ситуация около въпросния снукър на Рони му донесе само ползи, и то без да си мръдне пръста. Така или иначе, след 1-2 изнервени грешки на Хигинс, Рони отмъкна 13тия фрейм. До последния фрейм мачът продължи да става все по-напрегнат, като вече и двамата правеха от онези гадни грешки, резултат на изопнати нерви, и двамата получиха по някой флук от съдбата, и двамата майсторски реализираха купища изключително трудни удари - от тези дето не можеш да повярваш, че топката е влязла и то тоооолкова елегантно!

Последният фрейм беше открит от О'Съливан с красива дълга червена и няколко комбинации с черната, при което май доста хора си помислихме, а Асен Спиридонов успя и да сподели, че само максимален брейк липсва на този вълнуващ исторически мач, в който вече видяхме какво ли не, а ако от някого може да се очаква да направи максимален брейк в условията на убийствено напрежение, то това без всякакво съмнение е именно Рони О'Съливан.

Е, не се получи. Рони сбърка, а Джон Хигинс мобилизира цялото си умение и цялата сила на духа си в именно този най-подходящ и последен възможен момент. Точен, нетрепващ и виртуозен, успя да направи дълъг и изключително труден брейк, като с всеки следващ удар убеждаваше и себе си, и цялата публика, че да, той е човекът, който заслужава и ще спечели този мач.

Последният интересен детайл беше (каква изненада) краят :) Въпреки устремеността си, Хигинс сбърка в самия край, но в момент, когато за Рони все още беше нужно да постави един единствен снукър и Хигинс да направи един единствен фал, за да има О'Съливан реални шансове да спечели фрейма и мача. Но след цялата изнурителна борба, след всички ужасни и щастливи обрати, Рони О'Съливан не излезе на масата. Стана и призна победата на Хигинс. Това, според мен, е няй-явното доказателство, че Рони не е мошеник с евтини номерца, а човек, който прави онова, което смята за правилно. Независимо от последните няколко фрейма, Вълшебникът от Уишоу с последния си брейк, а и с цялата си игра, доказа, че той е по-добрият в този мач.

Тази вечер ще е много интересеният финал между Джон Хигинс и Динг Дзюнхуей. Този път поне фаворитът ми е ясен - между Хигинс и Рони много трудно можех да реша за кого съм. Но така или иначе всички тези играчи са толкова добри, че за когото и да си, никога не можеш да не се възхитиш безпристрастно на умението и на двамата и да се радваш, когато гледаш един красив и равностоен мач.

Айде стига, че засрамих Паисий :)

Вино от глухарчета - Рей Бредбъри

2009-12-10T13:24:00.004+02:00

Вино от глухарчета от Ray Bradbury

Най-лесно описание на качествата на тази книга може да се даде с две думи - "Рей Бредбъри" :)

Единственото, което не ми хареса, беше, че вече бях чела няколко разказа, които, леко модифицирани, бяха част от книгата и на места изпитвах известна досада, че знам какво ще стане - но какво да се прави :)

Книгата, както твърдят повечето хора, наистина връща в детството - не с конкретни неща, които си правил и виждал като дете, защото те са различни за американско дете през 20те и българско през 90те, а с начина на възприемане на света около теб, който явно е един и същ за всички деца.

Всичко, дори познатото, постоянно се променя и те изненадва, защото постоянно променяш оценката си за него на базата на постоянно обогатяващият се житейски опит.

Непознатото е необяснимо, магическо и вълнуващо.

Дребни (от гледната точка на закостенелите възрастни) неща са големи и значими - например нови гуменки и кога си ял шоколадова торта.

Чуствата - и страхът, и радостта, и гневът, и обичта са чисти, искрени и силни.

Лятната ваканция, понеже е наситена с толкова много вълнения, случки, откития, радости и тъги, трае векове и като дойде време за училище вече на практика си забравил, че изобщо има такова нещо :)

Според мен трябва много добре да помниш какво е да си дете, трябва даже да си донякъде дете, за да можеш да напишеш нещо толкова истинско.

Когато летата са започнали да отлитат за една-две седмици и яденето на шоколадова торта отдавна изобщо не е събитие, книгата ти припомня, че светът, независимо, че не му общръщаш много внимание, продължава да е едно все така интересно, чудно и вълшебно място, както в първия момент, в който си осъзнал, че живееш.

Сутрин

2009-12-03T12:55:00.008+02:00

Дръпваш пердето и през прозореца бликват розовите лъчи на ранната утрин. Отваряш прозореца и в стаята се излива вълна от свежест и хлад. Подаваш се навън, затоплена от съня, потреперваш и вдишваш дълбоко. Тихо е още.

Увиваш се в мекия си розов халат и изчезваш в кухнята. Потракване на чинии, отваряне и затваряне на хладилник, течаща вода, съскащ котлон. След малко се връщаш в стаята със закуска, димящо кафе и термос чай. Затваряш прозореца и пускаш климатика. Обуваш вълнените чорапи (че на краката все ти е студено), навличаш огромния син анорак на приятеля ти и се сгушваш на топло в меките му, миришещи на него, гънки.

Наместваш се удобно на стола. Първа глътка горещ, възкиселичък билков чай - усещаш как те стопля отвътре. Кафето - плътно и горчиво, с аромата на далечни екзотични земи, на пръст и жарко слънце, на масло и мляко.

Зад прозорците отсреща започват да се суетят и бързат за работа сенки. По улицата забръмчават коли. Отваряш дебелия учебник, миришещ на хартия, мастило и графит от молива ти, и денят започва.

Галапагос - Кърт Вонегът

2009-11-25T19:01:00.000+02:00

Галапагос by Kurt Vonnegut

Странна книга. Отначало беше скучновата, но след първата 1/3 става все по-интересна и по-"дълбока".

Историята включва сравнения на сегашния свят и сегашните хора с еволюирали в продължение на милион години на един от Галапагоските острови хора, превърнали се в мега тъпи тюленоподобни същества. Основната застъпена идея, доколкото схващам, е, че проблемът на сегашното човечество са твърде големите, сложни, объркани и лъжливи мозъци на хората, които ги карат да искат и да правят какви ли не глупости (вкл. войни, замърсяване и т.н гадости), вместо да се интересуват само от единствените наистина смислени неща - ядене и размножаване - както правят тюленоподобните.

Е, тази идея аз не я споделям изцяло. Възхитително е, обаче, колко последователно е поднесена и колко страхотно е обоснована :) Според мен е напълно годна да обясни може би всички обществени явления на "макро" ниво. Проблемът е, че доста закуцуква, ако трябва да обясни конкретни случаи-изключения - когато хората с големите мозъци всъщност създават красиви, смислени и добри неща и се оказват способни на благородни постъпки - такива, каквито нито един от еволюиралите тюленоподобни хора никога не би могъл да си представи, камо ли да направи. И тук идва второто готино нещо - самият автор, който поднася идеята, сякаш едновременно с това съзнателно кривва лекичко от нея - или поне на мен така ми се струва:

1) Самата книга има за надслов цитата на Ане Франк "Независимо от всичко все още вярвам, че хората са добри по душа", която позиция към края на книгата героят-разказвач казва, че смята за правилна.

2) Постижения на мозъците, като "Деветата симфония на Бетовен", се появяват на няколко пъти в текста и никъде не стават обект на атакуване/опровергаване - примерно да се каже, че да - готини са, ама не са толкова готини, колкото войната е гадна. Това не е случайно, защото едва ли нещо в тази книга е случайно :)

За мен тези двете представляват мълчаливо признание, че теорията за "лошите големи мозъци" не може да победи и/или обясни изключенията, както и не може да опровергае факта, че на големите мозъци се дължат и лоши и хубави неща, докато от малките мозъци на тюленоподобните хора просто не може да се очаква нищо - не че хората са станали по-добри - просто не им стига акъла да направят нещо лошо. Следователно:

1) теорията не е общовалидна (а явно претендира за такава) и затова не съм съгласна с нея;

2) авторът все пак е пристрастен и все пак се радва, че поне Бетовен е написал Деветата симфония. И май не го крие много-много, двуличният му хитрец! :)

P.S. и аз се дразня на изказвания от типа на "автрът е искал да каже...", ама такова ми е впечатлението.

P.P.S. може и въобще да не е така, ама толкова сванах. Повече - след втория прочит или в някой литературен анализ :)

Openfest 2009 през погледа на една нe-IT личност

2009-11-09T17:14:00.019+02:00

Понеже така и така преди малко водих разговор по темата, пък и след малко трябва да излизам и няма да сваря да прочета особено много от учебника (оправдания – много ме бива в тях) – ще си напиша впечатленията от малкото, което видях от Openfest 2009.

Беше яко :) Аз посетих две лекции (или, хайде, да сме коректни - една лекция и една дискусия:)) – "Щастливият програмист 2.0" на Николай Бачийски и Стефан Кънев и "Предаване на знания" на Васил Колев. Оказа се правилна стратегия, тъй като и в двете основните идеи бяха представени от гледната точка на IT-та, но сами по себе си бяха общоприложими. Все пак трябва да призная, че основното, което ми хареса, бяха по-скоро атмосферата и ентусиазмът. От самите лекции очаквах повече – може би повече конкретика и повече неща, които не съм чувала и/или интутивно знаела (от сорта на това, че като ти е приятно да си работиш професията се стараеш да научиш повече и да се справиш по-добре и (логично) ставаш по-добър програмист/юрист/друго... или че обменът на знания и опит става най-лесно и приятно в непринудена немногобройна обстановка (добро утро!)). Но все пак разочарованието не е много голямо и се губи на фона на другото :) Пък и явно се дължи до голяма степен на факта, че от векове само слушам чудеса за тоя Openfest и съм отишла с твърде завишени очквания...

Също толкова (даже може би "по-") яко беше, че и двата дни завършиха с подобаващо запиване до късно в "Кривото" в значително по-многоброен състав от този на ИББ :) Аз лично първия ден отидох само за тази част :) (Btw, извън темата – поредните дни пиене на значителни като за мен количества бира ми се отразиха по-скоро закаляващо, отколкото изтощаващо – явно това, че много лесно съм взела да се напивам се дължи по-скоро на липса на практика, отколкото на нещо друго, което не знаех какво е, но много ме дразнеше – ето една ободряваща мисъл :)).

Покрай запиването ми беше интересно и забавно да видя от близо разни нови за мен IT "гурута" (досега бях виждала някои на ИББ) и да ги гледам как се кефят да се доказват (къде съзнателно, къде между другото) един пред друг и пред не-"гурутата" :) Лично аз съм впечатлена, но не от някакви техни конкретни мъдрости (понеже просто няма как да ги разбера :)), а по-скоро от станалия очевиден факт, че това са хора, които много разбират и много се вълнуват от това, което правят, и го правят с огромен ентусиазъм, защото някак си вярват в него... сякаш са оптимисти за нещо голямо и далечно, което и те може би не знаят какво точно е... отнесох се... Абе, накратко - смислени, ценни хора - това е общото между тях, нищо, че в съвсем малко по-конкретен план са толкова различни един от друг. Всъщност точно това беше и цялостното усещане, което се носеше на Openfest-a, и заради което толкова ми хареса.

Ciara ft Missy Elliott - Work (Official Video)

2009-10-08T16:45:00.003+03:00

Надъхваща "работна" песен :) Клипът е страхотен, нищо, че е малко NSFW :)

Терзанията на една еднодневка

2009-10-02T21:31:00.005+03:00

Картинка от ToniVC.

Днес видях една мушица да пълзи по бюрото ми и побързах да й направя сянка и да я побутна встрани, за да не се опече в светлината на ужасно силната ми лампа. Усетила опасност, мушичката се добра до купчина учебници и тръгна да се катери по лъскавия гръб на най-долния. Две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици... спира, задържа се... краченцата й се хлъзгат надолу около милиметър – пада. Отказа се.

Тръгна покрай дългата блестяща стена на учебника като се чудеше накъде да продължи. В главата й се надпреварваха мисли: „Не успях, не съм достатъчно силна! Защо все не успявам? Защо съм толкова слаба? Дали защото съм най-обикновена мушица? Нима ние можем много, нима всеки от нас постига нещо значимо, нима всеки стига до върха?... А дали е защото съм жена и мисля само как да намеря сигурно място за яйцата си и заради това не смея да приема предизвикателствата и да се боря докато успея? Но нима и яйцата не са важни? Нали без тях нашият вид ще изчезне!... Ох! А дали не е просто защото аз съм такава – слаба, страхлива, едно дребно, незабележимо същество, без никаква цел и смисъл на този свят? А и защо трябва да бъда силна, след като утре вече няма да ме има, а след три дни и внуците ми няма да си спомнят за мен? Нима каквото и да направя би имало някакъв смисъл?...”

Такива мисли се въртяха в главата на малката еднодневка. Докато я загубих от поглед тя не спря да пълзи, не намери покой. Продължи да се лута по безкрайното бюро, да се върти в кръг, да прави безсмислени завои... Е, не е било за дълго, нали е еднодневка.

P.S. Споко, не съм в депресия, само в сесия :)

Абе не е като да няма липса на логика в правото... или е?

2009-09-29T20:25:00.070+03:00

Картинка от seychelles88.

Правото ми харесва, защото на места е очарователно логично. Правото не ми харесва, защото на места е очарователно логично.

Не, няма да говоря за изключенията, които на пръв поглед го правят да изглежда непоследователно. Те са само инструменти - различието при тях е на конкретно ниво, а на по-общо, по-абстрактно ниво, именно наличието на изключение осигурява хармония.

Проблемът е в нещо, на което всеки поне средно качество юрист (за да може да го забележи) неведнъж е попадал - дразнещото усещане, че някое обяснение, някоя теория, е "изкуствена конструкция" - нещо, което уж трябва да обясни дадено явление, ама за всеки е ясно, че не е съвсем вярно, ама няма по-добро. На такива местенца логическите нишки между основни части на правото просто се разпадат, няма ги. Другото, което също много дразни, е че от някъде се появяват едни хора, едни "авторитетни" юристи, които ги съшиват с дебели бели грозни конци и твърдят, че такава си била, видите ли, "правната логика". Няма правна логика. Има логика.

Защо обаче им се налага да ползват бели конци?

Защото когато навремето правото се е зараждало, то не е било "една цялостна безпротиворечива система", в която - хоп! - да се излее като във форма за кекс безформеното тесто на обществените отношения, да се раздруса и да се намести лепкаво в уютните й гънки. Не, то е започнало като "те т'ва тука е мойто и не ми го пипай, че ше те..." и така е продължило много дълго време. Толкова дълго, че накрая имало купища такива отделни правилца, всяко едно само за себе си, които погледнати отстрани били почти толкова хаотични, колкото и самите обществени отношения. И тогава на някого му хрумнало да вземе да ги подреди.

Векове наред хората групирали правилцата, които се отнасят за сходни случаи, намирали сходни решения и чрез индукция извеждали общи принципи. Онова, което не пасвало в принципите, или го променяли така че да пасва, или, ако било по-лесно и удобно да си остане както е, го нарекли "изключение" и измисляли друг принцип, в който да пасне. Измислили общи абстрактни понятия и конструкции, като например "право на собственост", вместо "никой да не ми взима житото от хамбара"+"никой да не ми влиза в колибата"+"никой да не ми бере черешите"+"никой да не ми трови котката"+"други подобни". Дотук нищо лошо.

В резултат на тези частични систематизирания постепенно се зародила идея - да вземем да обединим малките полу-системки в една обща Голяма и Съвършена Правна Система, която да обхваща всичко, дето правото се интересува от него. По това време, обаче, обществата вече били доста големи и сложни за поддържане в нещо като равновесие, а правилата ставали все повече и по-сложни, така че на малцината умници едва им стигали умът и животът да измислят някоя друга теорийка и абстракция, камо ли да измислят една цялостна безпротиворечива система, с която да заменят съществуващото "право". Рискът при една такава смела операция да се разпадне и без това халтавият кофраж на държавите бил твърде голям, пък и никой не можел да бъде сигурен, че измислената "безпротиворечива" система няма да се окаже всъщност доста противоречива и въобще пълна с грешки. Много по-разумно изглеждало (а най-вероятно и било) лека-полека да се запълват цепнатините, да се пристяга оттук-оттам, и да се разчита на "традицията" - онова, което не че е много ефективно, ама нали сме я добутали до тука с него - по добре е от нищо. Затова те мъдро се задоволили да обявят постигането на въпросната безпротиворечива система за върховна и далечна цел в развитието на правото.

Оттам насетне много интелектуални напъни били посветени на постигането й, но уви, те били предварително обречени на неуспех, тъй като в самите корени на логическото дърво останали купища "традиционни" казуистични идеи в стил "туй си е мойту", а по-чистите и абстрактни принципи, вместо да застанат най-отдолу като здрава основа, били напаснати кой както свари и както може към старото наследство от времето на римляните, че и от преди тях. А когато смесиш конкретното с абстракното и ги обявиш за равностойни, колкото и нависоко да отиваш в теориите и абстракциите, винаги остават едни малки дразнещи логически пропасти... Ето тогава, според мен, теоретиците извадили дебелите игли и почнали да шият, шият, шият и накрая казали "Готово!" И ето ви за всяко явление по пет логични взаимоизключващи се теории. А пък дали в последното изречение има логическо противоречие преценете сами.

Да, с белите конци е по-лесно. Може би и по-целесъобразно. Ама не е ли гадно как се надуват и не си признават, а?

Sam Tsui - Michael Jackson tribute

2009-09-29T18:11:00.003+03:00

Според мен един от най-добрите "tributes" към Майкъл Джексън - и като изпълнение и като микс на песните:

Белослава feat. Бобо - Нямаме време

2009-09-28T20:11:00.002+03:00

Хайде малко сесиен чил аут:

Аз съм гадно копиле! :)

2009-09-17T17:56:00.003+03:00

Има група във фейсбук за такива откачени фенове като мен, където ти дават psd файл да си направиш колаж :) Е, позицията на главата е леко изкълчена и е нужно малко наместване на цветове и т.н., за да пасне твойто лице с фона, ама нали уча - какво друго да правя, освен да цъкам из фотошопа :)

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

2009-09-11T15:49:00.005+03:00

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет от Robert M. Pirsig

Тъкмо я приключих и трябва да кажа, че е едновременно доста различна от онова, което очаквах след първите 30-ина страници, и по някакъв странен начин е тъкмо него... Абе, книгата е доста странна, вече още повече се колебая дали бих могла да я препоръчам на всички и съм сигурна, че огромната част от тях няма да я разберат, а може и да не издържат до края. :)
Аз също не я разбрах напълно, но от време на време разбирах по нещо, колкото да се убедя, че съм на прав път - като пътека от камъни през река :) Онова, в което съм сигурна е, че ще я прочета още поне няколко пъти през съответни периоди от време, защото сега чуствам, че само съм докоснала повърхността. Ще ми трябва време да асимилирам прочетеното, преди да мога да задълбая по-надолу. И следващия път трябва да я прочета много по-бавно - сега нетърпението ме дърпаше напред, не се спирах достатъчно често да препрочитам и да мисля върху отделни абзаци, което е задължително, за да вникне човек в тези сложни абстрактни идеи.
В крайна сметка мога да кажа, че книгата ми хареса много, научих много неща (или не точно "научих", защото те бяха такива, че винаги някак съм ги знаела, но не са били във фокуса на вниманието ми), запали ме да се преборя да науча още много...

А да, и да не забравя да предупредя, за да няма разочаровани :) Самият автор започва книгата с бележка, че написаното не бива да се свързва с неимоверното множество понятия, отнасящи се към теорията и практиката на дзенбудизма, а от друга страна пък, няма и кой знае каква връзка с мотоциклетите :)

View all my reviews >>

Свобода, а не страх! (12 септември 2009)

2009-09-07T11:37:00.022+03:00

Картинка от Machine Envy.

Ами с една дума, включвам се и аз в разпространяването на поканата за участие в международния протест под надслов "Свобода, а не страх"/"Freedom not fear" срещу:

1. разширяващите се възможности за събиране, съхраняване и достъп на разни държавни органи до каква ли не информация за активността на хората в интернет;
2. личните документи с биометрични данни и следенето на хората "офлайн" с камери и т.н.

За първото все пак успяхме да се преборим да е необхoдимо предварително разрешение от съд, за да може на хората от МВР да се дадат някакви данни, пазени от доставчиците. Обаче, доколкото разбрах, пак имало предложение да се даде "пасивен достъп" на органите до тези данни - демек, дори да трябва преди това да искат разрешение, на практика ще им е доста лесно да си осъществят достъпа и без разрешение, пък после да замажат положението (или да не го замажат - какво им пука на тях от още един скандал?!). Честно казано, не съм чела подробно точно какво искат да се промени в сегашната уредба, но каквото и да е то, ако води до увеличаване на вероятността някой да ме следи (законно или незаконно) с кого си пиша или говоря и въобще какво правя в нета изобщо, значи съм против!

Лично аз ще протестирам обаче най-вече срещу второто - личните документи с биометрични данни и възможността за разпознаване от камери по улицата. Това вече ми се трува твърде грубо вмешателство в правата и свободите на гражданите. Използваните оправдания за борба с тероризма звучат като клише от историята на всяка гадна полицейска държава - дайте заради потенциалната възможност 20-30 души да са се внедрили сред нас (и понеже въобще "нямаме" други начини да решим кой е подозрителен и да го проверим), да следим 400 милиона обикновени граждани къде, кога и с кого ходят и общуват. Нима това е адекватното средство срещу тероризма? Нима някой наистина се заблуждава, че това ще реши проблема? Докато причините за нещо продължават да съществуват, и то ще продължава да съществува - те го причиняват. Постепенното въвеждане на повсеместно следене изобщо не може да помогне да се отстранят причините за тероризма и това, естествено, е ясно на всички, от които зависи нещо. Само че на тях не им е изгодно да отстраняват причините - на тях им е изгодно да се възползват от ситуацията, за да оправдават с нея увеличаването на властта си върху онези, от които не зависи почти нищо (това "почти" е израз само на моя наивен младежки оптимизъм :) ). Направо ме е яд, че наистина вярвах, че идеите и идеалите, защитавани по време на Френската революция, някакси още съществуват и лежат в основата на идеите и идеалите на ЕС... Просто смешно!... И така, след 10 години може с подобно малоумно оправдание да има камери във всеки вход, а след 20 - във всеки дом. Е, тогава вече ще сме пред клише не от някоя гадна полицейска държава, а от една точно определена книга. Да, знам, че това е леко параноична и доста изтъркана асоциация, ама тя не е изтъркана случайно...

Това горе са причините, поради които аз мисля да отида на протеста. Всеки си знае какви са неговите да го направи или да не го направи. Ако вие сте от първите, ще се видим тази събота (12.09.2009 г.), 10:30 ч. в градинката между Парламента и Софийския.

Повече информация за протеста на официалния сайт в България и международния сайт на инициативата.

Jason Mraz & Nikki - Billie Jean LIVE @ 3FM

2009-08-25T11:58:00.001+03:00

Ами без коментар... :)

Ново хоби - Психология

2009-08-21T18:09:00.002+03:00

Psychology by John G. Seamon

Засега още я чета, обаче я препоръчвам на всеки, който се интересува дори съвсем малко от психология. Книгата е учебник за студенти специалност "Психология", така че не е някаква женска измишльотина от типа на "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" и други подобни бози, а си е истинско научно изследване, което комбинира много научни подходи и разглежда нещата от много страни, като всичко е подкрепено с резултати от изследвания на най-различни учени.

Разглежда супер много теми - от това как мозъкът преработва информация (чак до ниво какво става когато един неврон иска на предаде импулс на друг неврон), на какво например се дължат разните там оптически илюзии, до това как се оформя личността от раждането нататък, как различно отношение, различни гени и различна среда формират начина ни на мислене, интелигентността и подходите ни за справяне с разни ситуации, как ежедневния стрес и по-особените стресови ситуации влияят на здравето и как може да се намали отрицателния им ефект и още много работи.

Всичко е написано супер интересно, има много примери, схеми, картинки и т.н. :) Аз я чета на български, издание на Нов Български Университет, струва около 50 лв и я има в интернет книжарниците :)

View all my reviews >>

John Lawton in Varna

2009-08-21T16:25:00.011+03:00

В деня преди празника на Варна имаше free концерт на входа на Морската с обичайното за такива концерти участие на БТР и John Lawton (e, за него не знаех, че е обичайно, ама така ми казаха). На мен ми хареса - имаше доста хора и атмосфера, пък и изпълнителите бяха супер :) Реших да пробвам да направя малко снимки, защото винаги съм се чудила как стават хубави снимки от концерти, където всички на сцената мърдат, светлините и те мърдат и като цяло е тъмничко за снимки, а светкавицата не стига надалеч... Това по-долу са най-добрите ми опити и то след малко boost-ване във Фотошоп (главно експозиция и шум). Картинките са линкове към малко по-големи свои варианти, които за съжаление са леко замазани заради чистенето на шума - трябваше да снимам с ISO 400, което с мойто апаратче не може да не доведе до шум.

Това долу е варненския кмет :) Честно казано не можах да разбера добре ли свири, защото имаше и други китари... но явно е свирил поне достатъчно добре, че да успява да се слива :)

А пък тук пеят двамата с Наско от БТР:

Вечер в Кубо

2009-08-13T15:33:00.003+03:00

Безспорно най-якото заведение във Варна, да не кажа на черноморието :) Музиката е винаги страхотна, барман(к)ите за супер, цените средни, посетителите - разнообразни и интересни :) И е на плажа :)

18% Сиво

2009-08-13T14:33:00.002+03:00

18% Сиво от Захари Карабашлиев

Прочетох я от 00:02 до 12:30 ч. с 4 часа почивка за сън :) Книгата грабва с неочакваните случки и разсъжденията на един обикновен човек, който след като неочаквано загубва любовта си се пита какво се е променило и постепенно осъзнава, че преди да я загуби се е отдалечил и от себе си, така че пътуването му през Щатите е завръщане и преоткриване на самия него. Якото е, че въпреки това книгата не е скучна и философска - постоянно стават разни неща, а и самият повод за пътуването - да се пласира "случайно намерен" чувал с марихуана в Ню Йорк е доста забавно-налудничав :) Малко ми напомня на "По пътя" на Керуак, макар че контекстът и идеите са доста различни...

Лично за мен беше интересен и фактът, че в книгата има фотографска нотка - идеята на снимките се усещаше въпреки, че тях ги няма книгата :)

View all my reviews >>

На Чичи и Уизи

2009-07-25T23:21:00.010+03:00

Чичи! Няма те вече, малка трептяща светеща душице! Отлетя, за да не се завърне, пламъчето в умните живи очички, изстинаха и замряха розовите ти боцкащи лапки - вечно пипкащи и любопитни. Малкото носле няма вече да потръпва изучаващо въздуха - сега от теб остана само мъничката ти земна опаковка!
О, малка Чичи! Всички те обичахме! Нежна и добра, забавна и любопитна, толкова търпелива към всичките ни груби човешки изблици на привързаност и радост! Крехкото ти телце не издържа на крайностите на горещия груб свят...
О, как искам, искам да вярвам, че още те има, че си някъде, че си щастлива - малко пламъче, малка частичка от огромния вечен Живот... Дано, дано, дано!
Ще те пазя в сърцето си, невинно бяло създание!

Луизи, която всички наричаха Уизи :) ... и която винаги беше в сянката на Чичи - по-едра, по-груба, по-"обикновена"... И също така невинна за нелепата си, мъчителна, ранна смърт!
Това животно бе извършило чудото, до което никой от "по-висшите" хора около него още не се е докоснал - бе създало нов живот! От утробата му излязоха малки туптящи сърчица, невероятно сложни миниатюрни машинки, програмирани да оцеляват, да тичат, да душат, да създават на свой ред нов живот...
Майко, твоята кръв тече! Ти умря напразно, но не живя напразно!

Forever, Michael!

2009-06-26T16:37:00.003+03:00

Геният, ритъмът, мелодията, страстта - те са над живота и смъртта, те са завинаги!

(Защо) оптимизъм във време на криза?!

2009-06-25T19:47:00.023+03:00

Напоследък се появиха статии, изказвания, книги, конференции и т.н. на тема "кризата като чудесен момент да се започне нов бизнес" (не давам много подробни примери, защото не ми се търси, но мисля, че всеки го е забелязал като тенденция). Шуми се колко е удобен моментът за новите малки бизнеси и за младите безпарични ентусиасти, защото сега никой няма пари, ама другите нямат и ентусиазъм - едва ли не "добре, че дойде криза, за да блеснем с акъл". Всичко това вече започва да ми прилича на някакъв измъчен ентусиазъм-на-всяка-цена, който стои твърде далеч от реалността, за да успее да вдъхне нужното доверие...

Не казвам, че хората не трябва да забелязват и да се възползват от възможностите, които все пак съществуват. Явно, че целта е да се вдъхне оптимизъм, а оттам и насърчаване на някаква активност на хората, което все пак е начинът постепенно да се излезе от кризата. Много от статиите обаче, представляват едно гигантско затваряне на очите и обсипване с "гениални" идеи за добрите страни на кризата... А как да дадеш доверие на някой, който очевидно омаловажава най-сериозния фактор, определящ икономическата обстановка в момента, и превъзнася по-малките и странични фактори като ключ към едва ли не сигурен успех?! Има дори меко казано нелепи заглавия, като "Кризата е ваш съюзник", "Проспериращ бизнес в условията на криза", "Кризата ще оздрави българския бизнес" и др., които излизат на първите две страници в Google при търсене за бизнес+криза...

Хора, ако беше толкова яко, нямаше да се казва "криза"! Ако си млад бизнес ентусиаст, който преди кризата не е успял да осъществи проекта си, то сега не е невъзможно да успееш, но със сигурност няма да ти е по-лесно...

Малките деца са всъщност малки човечета!

2009-06-25T17:43:00.009+03:00

Снимката е от creativesam.

Може би не е най-интересната случка на света, но ми направи голямо впечатление...

Винаги съм се отнасяла към бебетата и малките деца със смесица от пренебрежение и недоумение - от една страна са твърде малки и безинтересни, за да им обръщам внимание, а от друга, когато все пак ми се наложи да осъществя контакт с тях, не знам как да се държа - дали ще ме разберат, ако им кажа нещо, или само трябва да се хиля притеснено докато техните казват "виж, мамо - кака". Обаче днес както си вървях по улицата забелязах едно, което майка му го носеше на рамото си и то гледаше назад към мен. Понеже срещнах погледа му, а той беше много открит и любопитен ( :) ), му пуснах срамежлива отсянка на усмивка... и то като се зарадвааа! Успя да ми се усмихме толкова широко и щастливо! Ама не с блуждаещ малоумен поглед, търсещ нещо шарено, и да се лигави - а истинска усмивка, като на възрастен човек! В погледа му имаше съзнание и мисъл - гледаше право в мен и знаеше, че аз съм друг човек, на когото то иска да се усмихне и го прави! Цялото му изражение на миниатюрното личице беше все едно казва: "Здрасти, стара ми прителко, откога не сме се виждали, толкова се радвам да те видя!"

До този момент бях виждала само едно бебе, което има съзнателен и умен поглед и което сякаш ей сега ще те заговори за нещо (ама горкото можеше само да рита и да маха с ръце все още) - ама мислех, че или съм се объркала, или е рядко срещано изключение (познавам майката, която е страшо умна и така си обяснявах феномена)... А сега си давам сметка, че те всъщност и те са хора - и то явно с доста повече акъл, отколкото съм си мислела :)

2009-06-20T22:02:00.003+03:00

Снимането в метро станциите било забранено и дори още не съм си отговорила на въпроса "Ама защо?" :(

И все пак - изкушението беше твърде голямо :)

Подозрителните студенти

2009-06-07T14:35:00.013+03:00

Оказва се, че в избирателните секции в по-ненаселените със студенти райони гласуването може да се окаже цяло приключение от организационна гледна точка, а идването едновременно на четирима студенти - подозрителен признак за изпълнение на политически поръчения :)

Със сестра ми, гаджетата и още един приятел отидохме заедно да гласуваме. Като студенти имаме право да гласуваме където искаме само със студентските си книжки, заверени за последния семестър (и лични карти, естествено), и ние отидохме в най-близкото до квартирата училище. Оказа се, че сме първите студенти, които отиват да гласуват в тази секция и никой нямаше представа как се процедира в този случай. Първата им работа беше да ми поискат удостоверение от университета. Ако не знаех, че такова не е необходимо и ако не бях гласувала предишните два пъти, за да мога да им разкажа, че и тогава нищо не са ми искали, а само са ми ударили печат на книжката, може би щяха да ни отпратят - и то дори без да проверят как стоят нещата в действителност - тръгнаха да ровят и да четат едва след като им казах.

После стана ясно, че въпросната секция няма свой печат и последва суетене, отиване при някаква шефка, идване на един пореден тип от комисията, който за дванадесети път да провери дали ми е заверен семестъра и дали печатите от предишни гласувания на книжката случайно не са от днес. В крайна сметка стигнаха до гъвкавото решение само на напишат "гласувала", датата и председателят да се подпише. Остана само въпросът в кой списък да ни впишат, което предизвика нови оживени дискусии - "В допълнителния списък се пишат!", "Абе, то хубаво в допълнителния, ама на коя страница?", "Е дайте да видим какво пише в книжката с правилата!" и любимото ми - "А, ти пък, дай сега цялата книжка да четем! И аз така като гледам, ми са вижда, че в допълнителния трябва да са...". В крайна сметка ме вписаха, гласувах, подписах се. Попълних и декларация, че не съм гласувала другаде, за която едната лелка ме попита "А това за нас остава, нали?" :)))

След тези 20-минутни неразбории седнах отстрани при приятеля ми да изчакаме другите. И какво да чуя - до нас седят баба и дядо и бабата вика на дядото "А, поръчение е сигурно, досега нито един не дойде, и сега идват накуп! Поръчение е някакво!" Зачудих се дали случайно не става дума за нас, но ми се стори твърде невероятно и не обърнах внимание. По едно време дядото ме пита "И ти ли си от ВИАС?" (явно е чул, че сестра ми учи там). "Не, от Софийския университет". "А каква специалност?" "Право." "Ееее, като станеш адвокат, парите няма да ги пъхаш в джоба - отиваш и в папката на делото, така между страниците ги пъхаш... Хе-хе-хе!" "Еми то затова държавата ни е на това дередже." Мълчание. След малко бабата - "Ама вие от различни университети сте май?" "Да." "А защо идвате да гласувате тук?" "Ами живеем наблизо." "Ама то тук няма общежития..?" "Ами в апартамент живеем" "Аааа, апартамент!... Ама вие сигурно някакво поръчение изпълнявате, а? Много сте организирани нещо?" ...И ние вече прихнахме! :))) Гаджето ми вика "Е, приятелите винаги са организирани :)", а сестра ми, вече до нас, потвърждава "Да, да, с един автобус ни докараха - отпред е!" :)

Ами да! Как да не е подозрително - то и без това никой не гласува, особено млади хора - хич! Като се появявт пет (пет!!) души накуп, от три различни университета, как да не се усъмни човек! И не живеят в общежитие, а в апартамент - ц, ц, ц - а уж студенти! И едната не знае коя е общината даже, уж там живее (сестра ми не беше сигурна дали "квартал Лозенец" значи, че и общината е "Лозенец" и попита). И идват едновременно - абе не им е чиста работата на тея! Сигурно са изфабрикували 50 книжки на различни университети и обикалят града да гласуват... Те младите (и особено студентите) са по принцип едни подкупни - по пет гласа ще продадат, ако могат, и само им дай поръчения да изпълняват и да обръщат народния вот на истинския избирател - българския пенсионер. Че то така ако продължава току-виж след месец дошли на власт някои дето "ще орежат пенсиите"!

Може ли джедайски меч да разреже Супермен?

2009-05-28T15:50:00.003+03:00

Интересен и, да си го кажем направо, екзистенциален въпрос (особено за Супермен). За да разпръсна напрежението, ще разкрия от сега, че отговорът е "не" (Супермен казва "фю!")... А пък за да не остане и следа от напрежение, може да се запознаете с подробния и научно обоснован отговор, постнат в yahoo answers от JimM тук или от следната картинка:

Котките обичат кутии :)

2009-05-26T12:37:00.002+03:00

Хаха, котките са уникално смешни :) btw, забележете интериора - идеален за коткогледачи - гладки повърхности и почти нищо за събаряне :)

Кой иска много пари?

2009-05-22T11:06:00.010+03:00

Една интересна новина ме накара да се замисля. Накратко - азиатска двойка кандидатства пред банка за овърдрафт в размер на 10 000 долара, обаче по грешка получават по сметката си 10 000 000. И изчезват с парите.
Интересно ми стана колко изкушаващо звучи подобна история и колко души биха взели такова решение - малцина биха се решили да планират и осъществят банков обир, обаче ако видиш огромна сума в собствената си сметка нещата явно изглеждат по-различно. Изглежда толкова близко, възможно и лесно да ги присвоиш, че изкушението трябва да е много голямо - изтегляш ги, изчезваш в някоя далечна страна и се отдаваш на туризъм, коктейли и плажове... При това никой не пострадва от това освен тъпата банка, която и без това е червива с пари :)
Е, поне така изглежда на пръв поглед - ако в действителност се случи, предполагам, че едва ли би било лесно да се вземе решение - дали да си останеш където си, да пропуснеш разточителния живот и екзотичните страни и да върнеш парите, или да захвърлиш всичко - включително всичко хубаво, което имаш, заради един нов и интересен, но напрегнат и рискован сценарий...
За себе си мога да кажа само, че в подобен случай единствено превантивното въздействие на предвиденото в закона наказание и липсата на няколко комплекта с документи за самоличност биха ме възпрели :) Ако бях сигурна, че няма да ме хванат и мога да се върна когато си поискам, никакви угризения на съвестта не бих могла да изпитам заради такова присвояване :)

Оригиналът на снимката е на noahwesley.

Strong Democrat

2009-05-13T00:13:00.001+03:00

Реших и аз да си направя теста за политическа ориентация, който май вече пообиколи блоговете. Изглежда доста реалистичен и е с актуални въпроси. Ето и моите резултати :)

You are a
Social Liberal
(78% permissive)

and an...
Economic Liberal
(28% permissive)

You are best described as a:

Strong Democrat

Link: The Politics Test on Ok Cupid
Also: The OkCupid Dating Persona Test

Слънчева събота :)

2009-04-13T21:56:00.002+03:00

Йее, пролетта нааай-после наистина дойде! :) С гаджето прекарахме перфектния ден - събота (т.е. на другия ден е неделя), ставане в един и нещо, закуска с огромен сандвич + бира и после цял следобед в парка! :) Имахме си вестник за сядане на тревата, списание за разглеждане, кафенце и бира за посръбване и приятна компания за лежерно нищене на философски теми... Е, и малко коприва, от която май никой не успя да се отърве, но решихме, че трябва да е полезно паренето, щом е гадно :)

Лятото идва :)

2009-04-04T19:00:00.002+03:00

Небето внезапно стана ослепително слънчево, разхладата на вятъра - изненадващо приятна, следобедите - успокояващо топли и приспивни...

Моето "фото-око" :)

2009-04-03T00:39:00.004+03:00

Както писах и във Flickr, това ми е почти всичкото оборудване - освен него имам и един статив. Но по-важното е, че с него се обичаме :)

Wine in motion

2009-03-29T21:32:00.001+03:00

Wine in motion, originally uploaded by allesblinkt.

Като за края на месец март :) Снимката е на allesblinkt.

Моето мнение за кастинга на Music Idol 3

2009-03-07T13:01:00.029+02:00

Държа да го споделя, защото смятам, че онова, което ме възмути толкова много е нещо, което не бива да се подминава с мълчание.
Мнението ми е, че с поведението си цялото жури, както и Иван и Андрей, унижават достойнството на някои от кандидатите, че правят това съзнателно и че действат така, че да провокират кандидата да изяви в максимална степен недостатъците си и да се направи за смях. А после го дават по телевизията.
Не твърдя, че поведението и "музикалните умения" на такива участници сами по себе си не будят смях (а и съжаление, но за това по-рядко се сещат хората), но дори на журито да му е забавно, правилното поведение е просто да ги отпрати веднага щом стане ясно, че няма да бъдат одобрени, а не да ги кара да "пеят" нови и нови "парчета", да ги иронизира и открито да им се подиграва... Кой си ти, че да се подиграваш на друг човек, бил той и смешен? В детската градина ли се намираш? Засмей се - понякога наистина е смешно, а и човек не винаги може да се сдържи... но съзнателно да продължаваш фарса, да се чудиш какво по-унизително да подтикнеш човека да направи, и то пред цялата страна... това вече е жестоко.
Всъщност най-правилното поведение би било подобни сцени изобщо да не се излъчват и цялата първа част на предаването - кастингите, изобщо да отпадне. Това е и моят отговор на аргумента, че "никой не унижава участниците, те сами си го правят" - да, правят го, но защо трябва това да бъде излъчвано? Никой не би могъл да твърди, че подобни изпълнения предствляват каквото и да било удоволствие за слуха, нито че стратегическото съпоставяне между неможещите отначало и най-добрите в последствие носи кой знае какви психологически предимства за предаването. Всъщност единствената причина тази част да съществува е, че тя носи нещо друго - пари от рекламодатели, които знаят, че щом хората имат хляб, едиственото друго което ги интересува са зрелищата, и че стотици хиляди души ще стоят пред телевизора, за да се радват на унижението на други хора, да се чустват щастливи, че има по-зле от тях и между другото да научават предимствата на нови прахове за пране... Естествено е предаванията да печелят от реклама и да се измислят стратегии за привличане на вниманието на повече хора, но няма ли една граница, чието прекрачване не може да се оправдае с маркетингови стратегии?
За всеки човек, който смята, че обществото ни е поне малко по-съвременно от това на древните римляни, и във всяка правова държава отговорът трябва да бъде "има". Най-вероятно не би се намерило конкретно правонарушение, което продуцентите или някой от журито да е извършил (все ще се измисли някой аргумент да не попаднат в състава на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК...). И все пак да си припомним, че в Конституцията достойнството на личността е издигнато във върховен принцип, който се гарантира от Република България - ако това е вярно подобни иронични подигравки, подтикване на хората да се излагат и най-вече - излъчването на подобни сцени в ефир, не би трябвало да бъдат допустими.
Аз смятам, че съзнателното публично унижаване на човешкото достойство, независимо дали покрива състава на някакво правонарушение, е нещо, което не бива да се толерира или подминава с мълчание и примирение от всеки, който нарича себе си цивилизован и има поне малко мозък в главата си.
А вие?

Photoshop експерименти от последните седмици

2009-02-20T13:11:00.004+02:00

И с двете снимки по-долу си поиграх като не бях напълно сигурна какво точно целя, нито дали го постигнах... Всъщност знам - целях да си загубя малко време вместо да уча по осигурително - и определено го постигнах :) Получиха се обаче положителни отзиви и за самите картинки, затова реших да ги постна и тук - колкото да постна нещо въобще. За ретро-кафеникавия фон използвах текстури от borealnz.

Положителните ефекти на меланхолията

2009-02-16T00:02:00.016+02:00

Понякога е толкова удобно човек да потъне в мрачното си настроение, да се намести в сивия пух на меланхолията и да не му се мърда от там. От време на време недоволства, че така му е скучно и тъжно, но всъщност (явно) няма нищо против, защото е толкова лесно нещата да продължат по същия начин и толкова трудно да намериш причина за промяна. Тя е като дъжд - монотонна, хипнотизираща, леко тъжна... и все пак някак успокояваща... кап-кап-кап-кап... бежови локви, сърдити мокри хора с раздърпани коси, сиви тротоари, сиви дървета, сиво небе... Меланхолията предлага уютно сиво кътче - убежище от бясното ежедневие, в което се свиваш на топка, гледаш изпод одеалото и кротко си тъгуваш за безнадеждността на живота, Вселената и всичко останало...

Снимка от cosmonautirussi.

Препоръчително е изтърканата аналогия с дъжда да се разпростре и в още една посока. Както дъждът се редува в хармония със слънцето, така и спокойствието на меланхоличното уединение трябва да отстъпи на възвърналите се оптимизъм и готоност за действие. След дъжда всичко изглежда ясно, просто и красиво. След тъгата човек, помъдрял и спокоен, отворя очи, поема дъх и заживява.

Снимка от Giant Ginkgo.

Свети Валентинска несправедливост

2009-02-14T19:58:00.005+02:00

Вчера в последния момент реших да поднеса на половинката и още нещо освен импровизираната картичка по-долу. Отивах за вестник и по пътя видях едно магазинче за джунджурийки, в което реших, че няма как да не намеря нещо дори за един капризен, необичащ странни и шарени неща програмист. След обстойно изследване на съдържанието на рафтчетата се оказа, че съм сбъркала - в цялото тъпо магазинче нямаше нищо, подходящо да се подари на мъж! Накрая взех лилава свещ със сърчица и любовно послание, запечатано във восъчно сърчице към нея - невероятно мъжествен подарък!
Най-забавното в цялата история е, че заедно с мен вътре имаше някакъв друг човек, който мрънкаше колко било трудно да намери подарък за прителката си! По дяволите, беше пълно с най-различни обици, гривни, свещи, чашки, кутийки и милион и едно други неща на които жените се радват (аз поне успях да си харесам поне 4-5 потенциални подаръка), как може да мрънкаш, че ти е трудно!? Не е като да избираш между две неща, от които нито едно всъщност не става, нали? Просто не е честно, че няма евтини джунджурийки, които да се харесват на мъже :(

За котьо :)

2009-02-14T14:59:00.008+02:00

Учебни пособия :)

2009-02-08T12:42:00.002+02:00

... които на моменти се оказват с по-съществено значение от самите учебници :)

Когато порасна искам да мога да снимам така!

2009-02-03T15:10:00.022+02:00

Снимката е наречена много подходящо "The mystery of the visible". Автор е големият майстор Luís Cerqueira (Retinol), който изрично ми разреши да я публикувам тук! :)

Харесва ми как запечатаният момент живее в картината, а идеята е изразена така ясно и чисто, че струи от формите и цветовете, за да достигне до съзнанието на наблюдателя по-разбираема от всякакви думи. Финалният резултат от заснемането и обработката е перфектно балансиран и изящен - за да изглежда едновременно така естествено и така нереално са необходими много опит, умения и усет за настроението и възприятието му.

Хареса ми толкова много, защото:
Обичам гората - бавния живот на дърветата, тайните на обраслите с храсталаци кътчета, хладната тишина, потапяща човек в безвремие.
Обичам светлината - тя дава и променя облика на всичко, което докосне, стопля, вдъхновява и изпълва с живот и радост.
Човешкият силует - това е всеки един от нас, спрял се за миг по пътя, за да усети всичко това, да усети живота.

***

The picture is very appropriately called "The mystery of the visible". The author is the great master Luís Cerqueira (Retinol), who expressly authorized me to publish it here! :)

I like how the captured moment lives in the picture and the idea is expressed so clearly and purely that it comes out of the shapes and colours and reaches the mind of the observer better than any words. The final result of the shooting and processing is perfectly balanced and graceful - a lot of experience, skills and sense of the mood and its perception are needed for it to appear at the same time so natural and so surreal.

I love it so much, because:
I love the forest - the slow life of the trees, the secrets of the bushy corners, the cool silence immersing one in eternity.
I love the light - it gives and changes the appearance of everything it touches, it warms, inspires and fills with life and joy.
The man's silhouette - this is each of us resting for a moment along the way, feeling all this, feeling life.

За двуличния характер и функционалната неосъщественост на сесията. (Хах! :))

2009-02-02T00:47:00.016+02:00

00:48 в понеделник - в началото на новия ден все още съм изпълнила някъде между 1/4 и 1/3 от плана за вчерашния ден и около 2/3 от плана за събота. Поне най-после е приключено онова, с което трябваше да се приключи в петък... :)
Това дали се вписва в "нормалното" (и ако "да" - в нормалното за кого?!) съпътстващо ученето мотаене, или по-скоро разкрива (не дотам) скритата същност на сесията като безпощаден и всепомитащ убиец на стремежа към знанието? А щом си студент, добутал до 5ти курс, все трябва да имаш такъв стремеж... Дори мога да заявя, че с донякъде радостен трепет очаквах да дойде сесията и да се потопя в уюта на хартиените страници и постепенното разширяване на знанията си (или в по-дългосрочен и по-реалистичен план - на общата си култура).
Да, ама не! Вместо човек да изживее период от месец и половина, изпълнен с наука и просвещение, идват скуката, плановете в стил "от утре вече по-сериозно!" и притесненията от побъркани преподаватели, от абсурдни правила и от поддържащите вечния огън на напрежението безсмислени изменения на законодателството (което в случая се явява учебен материал). Въпреки добрите намерения в началото, накрая сесията почти винаги се доказва като кучка!
Очевидно, че който е измислил това чудо е бил злобен гадньо с цел никой нищо никога да не научи!... И явно я е постигнал, щом след толкова десетилетия това зловредно явление - сесията, продължава да съществува :)

Остаряваме бавно, неусетно почти...

2009-01-22T14:12:00.009+02:00

Станах на 23, а това дали не значи, че е време да закостенея?

Вече 2 месеца продължавам да не мога да преодолея мъката си по Windows XP и то не просто по него, а по всички настройки и настройчици, които си бях направила. Внимателно оформената ми работна среда беше моето малко уютно кътче – лично пространство, където всеки детайл беше тъкмо този, който най-много предпочитам – установено след множество проби през последните 5-6 месеца. А сега – БУМ! ТРЯС! – всичко по дяволите и Vista – където всичко е шарено и различно и дори не знам от къде да започна да правя каквито и да било настройки! Чуствам се неуютно като в мол!

Всичко това според приятеля ми означава, че обръщам гръб на новото и започвам да ставам като хората, които никога не ъпгрейдват, защото „нали и така си работи”. Чудя се – дали за мен вече е дошъл онзи момент в живота, когато човек започва все по-малко да възприема новото, докато накрая не започне да повтаря „тази днешна младеж, с тази тяхна „музика” – същински шум!” и да слуша групи за които никой нормален млад човек не е и чувал?

Или може би просто Vista-та наистина е един булшит с лъснат анимационно-комерсиален външен вид...

Снимката е от brunkforbraun.

Нещо дребно за хапване

2009-01-18T21:44:00.014+02:00

Е, почти, защото всъщност не става за хапване :) Миниатюрните ястия, приготвяни от PetitPlat by sk_, са от изкуствен материал, подобен на пластелина, който се втвърдява след изпичане - polymer clay. Снимките по-долу показват мащаба и невероятните детайли, които авторката е успяла да постигне. Самата тя споделя, че създаването на тези дреболии е хоби и страст (очевидно голяма!) за нея. Освен всичко друго, тя изработва и обеци и други бижута с формата на миниатюни тортички, понички и други вкусотии, с които човек може да се сдобие в eBay. Ето и линкове към личните сайт и блог на авторката.

Снимки от PetitPlat by sk_.

Нова тема

2009-01-18T18:59:00.001+02:00

Смених си темата на блога и сега ми е тъпо :(

Протестът на 15-ти

2009-01-15T16:22:00.014+02:00

Вторият ден на протеста отново събра много хора на площада пред сградата на Народното събрание. Протестиращите ясно изявиха недоволството си от липсата на реакция от Парламента като отново скандираха "Oставка!", "Мафия" и "Долу БСП (ДПС)!". Цялото събрало се множество изразяваше единната позиция на неодобрение към правителството и решителност за отстояване на исканата промяна към политически отговорно поведение и поставяне на първо място на интересите на държавата и народа, вместо тези на самите управляващи. Заявено бе и намерението за продължаващи протести докато не бъде получен адекватен отговор, както на многобройните конктретни искания на представители на различни групи от обществото, така и на всеобщото – за поемане на отговорност и премахване на корупцията.

Единодушно бяха осъдени проявите на насилие както от страна на част от протестиращите през вчерашния ден, така и от страна на полицията. Националният химн, знамената и призивите „Единство!” създадоха усещането за единение, осъзната обща позиция – не на отделни прослойки, а на цялото българско общество. Крайно време беше!

Не минахме и без "интересни" случки - както се оказа, полицаите, проверяващи дали лица под 18-годишна възраст се опитват да отидат на протеста, спираха за проверка на документите не само ученици, а и хора на всякаква възраст, като правеха СПИСЪК на проверените - т.е. списък на хора участващи в протеста (хммм!). Няколко депутата, озовали се на улица "Цар Иван Шишман" обясниха на полицаите, че така не бива. Отговорът беше, че така им е наредено, а за повече информация който иска да се обърне към прес-центъра на МВР. Депутатите отбелязаха, че като народни представители по-скоро биха се обърнали към министъра, отколкото към прес център (:)). В крайна сметка пред настояванията на журналисти, депутати и събралите се граждани, полицаите обещаха, че вече няма да правят така. Друг е въпросът доколко са го спазили....

Гражданска позиция Online - http://feelfriendly.com/

2009-01-14T21:09:00.003+02:00

Много от нас нямаха възможност да подкрепят днешния протест, освен като цъкат с език вечерта пред телевизора. Не че е кой знае какво, но сайтът http://feelfriendly.com/ все пак дава възможност на онези, които искат да изразят позицията си да го направят online - в крайна сметка формата няма голямо значениe.

Играта на щастието

2009-01-12T21:46:00.007+02:00

Ju ме натовари със задачата да споделя 6 неща, които ме правят щастлива :) И нали съм си изпълнителна - ето:

1. Фактът, че съм живо и съзнателно същество - мога да мисля, да разсъждавам, да съзнавам, че съм "аз".
2. Любовта и радостта - дават смисъл на живота, карат ме да се чуствам част от целия свят, по-близко до всичко и всички.
3. Когато, било сама, било чрез книга, филм или като някой друг ме "открехне", неочаквано стигна до нова за мен идея - извод за нещо или някакво по-общо усещане, за което до тогава не съм подозирала.
4. Когато положа творчески и/или мисловни усилия за нещо с желание и вдъхновение и накрая се получи както трябва.
5. Хуморът.
6. Домашният уют - да е чисто, подредено и проветрено, запалени ароматни свещи, а аз - по пантофи и розов халат да пия топло мляко и да ям кекс :)

С предаването на щафетата ми беше малко трудно, тъй като не съм от хората, които постоянно следят блогове. Но пък се постарах - порових в класацията на блоговете да си избера такива, които ми харесват и да попълня празнотите като предам играта именно на тях. Ето и моите първоначални "избранници" - блогове, които от време на време чета и харесвам:

Наблюдател - http://nabludatel.blogspot.com/
Царството на Бу - http://missby.wordpress.com/
Believe In Your Dreams - http://karamba-neverland.blogspot.com/

Ето и случайните, които се оказаха чудесни попадения:

Ничия зема - http://vilford.wordpress.com/
I'm not random, I just have many thoughts - http://iffi-gabbi.blogspot.com/
И бира - http://blog.emyto.net/

Считам задачата за изпълнена съгласно т. 4 по-горе :)

Сесия...

2009-01-11T13:19:00.009+02:00

... и то включваща супер скучното осигурително право :(

Google's new favicon

2009-01-10T10:13:00.011+02:00

Новината излезе - Google имат нова мини-иконка (favicon), а именно:

Любов от пръв поглед! За разлика от досегашната иконка (скучното синьо "g", което никой не обичаше), действително успява да включи всичко характерно за Google - цветове, буквичка и някаква весела потребителска приповдигнатост. На всичко отгоре носи характерното за гениалните решения усещане от типа "толкова е просто, и аз можех да го измисля". Фактът, че създателят на прототипа на иконката - André Resende, е студент (като мен), който не учи нещо свързано с дизайн (пак като мен), само засилва това чуство :)

Ето и неговия проект, така добре доразвит от Google, за да се превърне в симпатичното петънце по-горе:

Браво на André и честито на Google! :)

The Mountain

2009-01-08T20:05:00.005+02:00

The Mountain, originally uploaded by zaveqna.

Candle light

2009-01-08T20:05:00.001+02:00

Candle light, originally uploaded by zaveqna.

Candle light

2009-01-08T20:03:00.001+02:00

Candle light, originally uploaded by zaveqna.

Градско чедо

2009-01-08T19:57:00.013+02:00

Най-после падна първият истински сняг тази зима. Осъзнавам в какво градско чедо съм се превърнала - гледам как снежинките танцуват навън и изпитвам досада - "Защо пък трябваше да се разваля времето? Този сняг до 2 дни ще се превърне в кална киша..." Може би не е бил толкова отдавна последният път, когато съм се радвала на снега, но ми се струва сякаш е било в друг живот. Отварям прозореца, за да изтръскам покривката и малката преспичка, натрупала се пред него, се срутва вътре. Докато събирам снега в шепи и го избутвам навън ръцете ми запламтяват от студа - бррр! - и изниква романтичен детски спомен. Внезапно си представям как излизам навън, тичам и се търкалям по снега на улицата пред смаяните погледи на мадамите от фризьорския салон отсреща... Добре де, ще се разходя до парка тези дни...

Kitty - gnaw-gnaw! :)

2009-01-06T23:54:00.000+02:00

_MG_2112, originally uploaded by junku.

A personal favourite! :D (by junku on Flickr)

Before sunrise

2008-12-13T13:55:00.007+02:00

Before sunrise, originally uploaded by zaveqna.

Before sunrise

2008-12-13T13:55:00.005+02:00

Before sunrise, originally uploaded by zaveqna.

Before sunrise

2008-12-13T13:55:00.001+02:00

Before sunrise, originally uploaded by zaveqna.

Bavarian Landscape

2008-12-13T13:23:00.001+02:00

Bavarian Landscape, originally uploaded by aremac.

Best of the best: Hazelnut meringue cookies

2008-12-10T22:03:00.001+02:00

Best of the best: Hazelnut meringue cookies, originally uploaded by kg.owl.

This too :)

almond cocoa nib sticks

2008-12-10T21:59:00.001+02:00

almond cocoa nib sticks, originally uploaded by Fresh From The Oven 606.

All I want for Chrismas :)

Evening Flight

2008-12-07T22:38:00.001+02:00

Evening Flight, originally uploaded by 1bluecanoe.

Страхотна снимка от 1bluecanoe с цветове, които обожавам - създават усещането че светът е друг - приказен и романтичен - всяка привечер.

First mandarine this winter :)

2008-12-06T02:06:00.001+02:00

First mandarine this winter :), originally uploaded by zaveqna.

Първата мандаринка за тази зима! :)

2008-12-06T00:37:00.002+02:00

First mandarine this winter :), originally uploaded by zaveqna.

Целият аромат на Коледа, у дома, уютът, топлината и белият пухкав сняг навън се изсипа в стаята докато я обеля. Отвътре е студена, а белият мъх в средата е като снежец. Парченцата са напомпани с киселичък сок и само чакат да ги почешеш по гръбчето, за да махнеш жилките, и да изпълнят устата ти с пранична свежест и витамин С :)

First mandarine this winter :)

2008-12-06T00:33:00.001+02:00

First mandarine this winter :), originally uploaded by zaveqna.

Агресивна котка напада | Fun

2008-11-30T23:47:00.000+02:00

Snowy Morning, Sunshine! :)

2008-11-25T14:25:00.001+02:00

Snowy Morning, Sunshine! :), originally uploaded by zaveqna.

It's freezing to open the window right after you open your eyes and while you're half in bed yet, but it's worth :)

Snowy Morning

2008-11-25T14:24:00.003+02:00

Snowy Morning, originally uploaded by zaveqna.

Warm autumn colours

2008-11-25T14:24:00.001+02:00

Warm autumn colours, originally uploaded by zaveqna.

Warm @home

2008-11-25T14:23:00.003+02:00

Warm @home, originally uploaded by zaveqna.

sis peeking from behind the cushion :)

Snowy Mountain

2008-11-25T14:23:00.001+02:00

Snowy Mountain, originally uploaded by zaveqna.

White breakfast

2008-11-22T14:15:00.001+02:00

White breakfast, originally uploaded by zaveqna.

The view from my balcony today

2008-11-22T14:12:00.001+02:00

The view from my balcony today, originally uploaded by zaveqna.

The view from my balcony yesterday

2008-11-22T14:10:00.001+02:00

The view from my balcony yesterday, originally uploaded by zaveqna.

Autumn dinner

2008-11-22T14:03:00.001+02:00

Autumn dinner, originally uploaded by zaveqna.

At Sofia University

2008-11-16T14:01:00.003+02:00

At Sofia University, originally uploaded by zaveqna.

At Sofia University

2008-11-16T14:01:00.001+02:00

At Sofia University, originally uploaded by zaveqna.

The leaning tower of chocolate cakes

2008-11-16T14:00:00.002+02:00

Art breakfast, originally uploaded by zaveqna.

Mini cakes from the bakery accross the street

2008-11-16T13:59:00.004+02:00

I ate this, originally uploaded by zaveqna.

Art breakfast

2008-11-16T13:59:00.003+02:00

Art breakfast, originally uploaded by zaveqna.

My favourite breakfast - home made cake

2008-11-16T13:58:00.006+02:00

I ate this, originally uploaded by zaveqna.

Sunrise

2008-11-16T13:58:00.003+02:00

Sunrise, originally uploaded by zaveqna.

Yellow and pink light at sunrise in my room

2008-11-16T13:58:00.001+02:00

Yellow and pink light at sunrise in my room, originally uploaded by zaveqna.

Killer

2008-11-16T13:57:00.001+02:00

Killer, originally uploaded by zaveqna.

Кафе мания :)))

2008-11-05T22:42:00.001+02:00

Във vbox7 има и субтитри с текста на български - още по-забавно ;)

Autumn in the park

2008-11-05T01:26:00.003+02:00

Autumn in the park, originally uploaded by zaveqna.

Обичам листатаааа.....

Autumn in the park

2008-11-05T01:26:00.001+02:00

Autumn in the park, originally uploaded by zaveqna.

Нагушени сънени гълъби - какво по-смешно! :)))

Autumn in the park

2008-11-05T01:25:00.001+02:00

Autumn in the park, originally uploaded by zaveqna.

Много рано сутринта, на път за училище... ако ги бях хапнала можеше и да не стигна до там :)

Autumn in the park

2008-11-05T01:24:00.003+02:00

Autumn in the park, originally uploaded by zaveqna.

Autumn in the park

2008-11-05T01:24:00.001+02:00

Autumn in the park, originally uploaded by zaveqna.

Обрасла руина (почти) цялата в графити, в парка на Свободата.